Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. против решение № 217 от 14.09.2016 г., постановено по адм. дело № 305/2016 г. по описа на Административен съд – С. З (АС – С. З), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане № 141/09.05.2014 г., издадена от полицейски инспектор при П. Р управление „Полиция“ – [населено място] (Първо РУП – [населено място]) и жалбоподателят е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] сумата от 300.00 (триста) лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател навежда твърдения за постановяване на обжалваното решение в разрез с действащите материалноправни и процесуални норми, както и в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека. Направените оплаквания сочат на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съображения в подкрепа на твърденията си касаторът излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспореният административен акт за задържането му да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответната страна по касационната жалба – Т. Г. – полицейски инспектор при Първо РУП – [населено място], редовно призована, не ангажира становище по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. М. С. срещу заповед за задържане № 141/09.05.2014 г. на полицейски инспектор при Първо РУП – [населено място], с която, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм., бр. 53 от 27.06.2014 г.), жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа.
За да постанови този резултат, АС – С. З е приел, че оспорената заповед е издадена въз основа на осъществено правно основание по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. , Формираният краен извод на съда е законосъобразен и обоснован, мотивиран с подробни и ясни съображения, поради което следва да бъда потвърден от касационна инстанция.
Обжалваното решение на АС – С. З е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд правилно и точно е установил фактическата обстановка по делото, която се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че оспорената заповед на полицейски инспектор при Първо РУП – [населено място] е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма (писмена заповед съгласно чл. 65, ал. 1 ЗМВР отм. ), като в същата са отразени правото на задържаното лице на адвокатска защита, на медицински преглед, член на семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му, правото му на свиждания, както и да получава колети и храна. Текстът на заповедта съдържа и изрично отбелязване за това, че при задържането лицето бива запознато с правата си по чл. 63, чл. 64 и чл. 65 ЗМВР отм. , В конкретния случай задържаното лице е отказало да подпише заповедта за задържането си – обстоятелство, надлежно удостоверено с полагането на подпис на свидетел, като същевременно не се оспорва фактът, че същата му е била предявена за запознаване и подпис. Т. установените обстоятелства обосновават извод за извършване на процесното задържане на М. М. С. в съответствие с административнопроизводствените правила и изискванията за гарантиране правото на защита на задържаното лице в това производство.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. , Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето за извършено престъпление по смисъла на НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС). Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Следва да се има предвид, че за целите на задържането по ЗМВР не е необходимо „данните“, визирани в чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. да бъдат такива, от които да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, т. е. да бъдат „достатъчно“ по смисъла на чл. 211, ал. 1 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), каквито следва да бъдат данните, съставляващи основание за образуване на досъдебно производство.
В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказва, че към момента на издаване на заповедта данни по смисъла на чл. 63, ал. 1 т. 1 ЗМВР отм. са били налице по отношение на касационния жалбоподател. Полицейският орган е разполагал с данни, сочещи на предположението, че лицето М. М. С. вероятно е извършител на противоправна проява. Обстоятелства във връзка с конкретния инцидент, случил се на 09.05.2014 г. на адрес [населено място], [адрес], са били възприети лично от пристигналите на мястото служители на МВР, в това число и от органа, издал процесната заповед – полицейски инспектор Т. Г.. Данни за евентуално извършено на 09.05.2014 г. от задържаното лице престъпление се съдържат и в заявление вх. № 6151/09.05.2014 г., подадено от Г. И. И. до Първо РУП – [населено място] на същата дата. Изложеното в него се поддържа и от снетите в хода на полицейската проверка писмени сведения от лицата Г. И. И. и Б. Х. Г., съседи на задържаното лице, които твърдят, че са били потърпевши от неправомерните действия на М. М. С..
Така получените данни са подробно описани в докладна записка № 14223/13.05.2014 г., изготвена от полицейски инспектор при Първо РУП – [населено място] Т. Г., като в същата органът дава сведения и за оказаното от страна на М. М. С. неподчинение на издаденото срещу него полицейско разпореждане, свързано със задържането му по реда на ЗМВР отм. .
Правилна е преценката на административния съд, че за законосъобразността на задържането е без значение дадената от полицейския орган в заповедта правна квалификация на деянието, във връзка с което се извършва задържането. Достатъчно и необходимо условие е, органът, преценил необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка, да се позове на получени данни за извършено от конкретното лице престъпление и такива данни действително да са налице. Ирелевантен за административното производство по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. е въпросът как ще бъде квалифицирано това деяние от компетентните за това органи в рамките на евентуално наказателно производство срещу задържаното лице, както и дали въобще такова производство ще бъде проведено. Законодателят не е предвидил задължителна причинно-следствена връзка между задържането за срок до 24 часа, което е самостоятелно административно производство по реда на ЗМВР, и провеждането на наказателно преследване срещу същото лице съгласно правилата на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС). Принудителната административна мярка по ЗМВР няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), а е предвидена единствено като средство за преустановяване на дадено противоправно поведение и осигуряване на условия за предприемане на действия по разследването от страна на компетентните органи.
Предвид гореизложеното, фактът, че по отношение на касационния жалбоподател не е било образуваното досъдебно производство, а е разкрита процедура по ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), свързана с настаняване на лицето в държавна психиатрична болница за задължително лечение, не може да обоснове извод за издаване на процесната заповед при липса на материалноправното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. ,
Неоснователни са доводите на касатора и във връзка с оспорване на факта на извършена от негова страна агресия срещу лицата Г. И. И. и Б. Г.. Задължение на полицейския орган по чл. 63, ал. 1 ЗМВР отм. не е да извършва пълна и точна преценка на обстоятелствата по случая с цел установяване на престъплението от обективна и субективна страна, а единствено да прецени налага ли се, конкретното лице, за което са постъпили данни, че е извършило противоправно деяние, да бъде задържано с оглед осигуряване възможността за провеждане на действия по разследването.
Обжалваната заповед съответства на така описаната цел на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. , Задържането на М. М. С. е било извършено за срока, посочен в закона, и действително е послужило за безпрепятствено изпълнение на правомощията на компетентните органи, които в конкретния случай са преценили необходимостта от извършване на медицински преглед относно психичното здраве на задържания. Въз основа направения преглед и съставена епикриза, лицето е било конвоирано по реда на ЗМВР в държавна психиатрична болница [наименование] – [населено място] за провеждане на задължително лечение съгласно ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО).
Изложените мотиви обуславят изцяло извода, че задържането на М. М. С. е било извършено законосъобразно, при спазване на реда, предписан от националния закон и в синхрон с преследваната от него цел. Налагането на процесната мярка е било оправдано и с оглед необходимостта от гарантиране на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, т. 1, б. с) КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на касатора са били налице предвидените в закона предпоставки, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, предпочетен над правото на зачитане на личната свобода на лицето.
По тези съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата на М. М. С. срещу него, АС – С. З е постановил правилен съдебен акт, съответен на приложимия материален закон.
Неоснователен е и касационният довод за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Заявеното от касационния жалбоподател в тази връзка не е от естество да обоснове противоположен извод. Обстоятелствата, на които същият се позовава (и които преповтарят изложеното в негова молба вх. № 2733/22.07.2016 г. по описа на АС – С. З, с която иска отвод на разглеждащия делото състав, както и на всички други състави на съда), не попадат в нито една от хипотезите на чл. 22, ал. 1, т. 1 – 6 от ГПК (Г. П. К), съставляващи основанията за отвод на съдия по делото. Не са налице данни, сочещи на каквото и да е съмнение в безпристрастността на съдията, постановил оспорения съдебен акт. Не се установяват и действия по водене на процеса от негова страна, които да са ограничили, накърнили правото на М. М. С. на участие в съдебното производство по обжалване на засягащия го индивидуален административен акт.
На основание гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение на Административен съд – С. З като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед липсата на изрично искане от ответната страна в настоящото производство, разноски за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, вр. чл. 225 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217 от 14.09.2016 г., постановено по адм. дело № 305/2016 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена жалбата на М. М. С. срещу заповед за задържане № 141/09.05.2014 г., издадена от полицейски инспектор при П. Р управление „Полиция“ – [населено място] и жалбоподателят е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] сумата от 300.00 (триста) лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.