О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4932гр.София, 31.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 3744 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба от 02.08.2024 г. на А. К. Х., чрез адвокат П. Б. от АК-Варна, срещу определение № 2577/25.06.2024 г. по ч. гр. д.№ 1196/2024г. на Окръжен съд Варна, което отменя определение № 3422/21.03.2024 г. и изменя решение № 297/29.01.2024 г. по гр. д.№ 13087/2023 г. на Районен съд Варна в частта му за разноските.
Частната жалба съдържа доводи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложение към нея се поддържа, че са налице предпоставки за допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да е формулиран конкретен въпрос. Според жалбоподателя, окръжният съд не е обсъдил всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, и не е направил собствена преценка на събраните доказателства. Твърди се необоснованост на извода, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като отделно се поддържа очевидна неправилност на определението, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
От ПГСС „Иван Вл.Мичурин“ – гр.Д. Ч. не е подаден отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови определението, въззивният съд е приел, че самостоятелно е предявен иск, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е работила на по-ниско платена работа, след като е уважен иск за отмяна на уволнението, като незаконно. Съдът е установил, че ответникът в отговора на исковата молба е направил изявление за признание на иска и има готовност да извърши плащане на дължимата сума, като е поискал ищцата да посочи банкова сметка, поради което разноските в производството следва да бъдат възложени на нея, съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, според чл.274, ал.3 ГПК, се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. При липсата на конкретно формулиран правен въпрос, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на обжалваното определение. Решаващите мотиви на съда по възникналия спор за разноските в производството са логически и правно обосновани, въз основа на приетите по делото факти, поради което не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касация поради очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената защита. В случая, съдът е съобразил практиката на ВКС относно предпоставките за недължимост на разноските от ответника - да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал /така определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о. и др./. Не е било спорно, че ответникът е признал иска още с отговора на исковата молба, а относно другата предпоставка – поведението на ответника да не е станало причина за предявяване на иска, според въззивния съд също е била налице. Преценката на доказателствата за установените факти се прави от съда по вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост в настоящото производство, а само след допускане на касация по конкретно поставен от жалбоподателя правен въпрос.
Предвид изложените съображения, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2577/25.06.2024 г. по ч. гр. д.№ 1196/2024 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.