Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОДОП” гр. В. против Решение № 1510/20.09.2017 г., постановено по административно дело № 322/2017 г. по описа на Административен съд – Върна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-1304719-091-01/01.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 841/24.01.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ гр. В., относно определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в тежест на М. В. Д. за 2010 г. за разликата над главницата 12 196, 72 лева до 27 010, 42 лева и лихва над 4 276, 65 лева до 9 470, 92 лева.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът е направил своето заключение единствено въз основа на заключението по съдебно-оценителната експертиза, което не е бил длъжен да възприема, а е следвало да го обсъди наред с останалите събрани по делото доказателства. Според касатора обективната оценка на риболовния кораб е дадена в заключението, изготвено в хода на ревизионното производство, което е в съответствие с изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението в оспорената част, след което да се отхвърли жалбата на М. В. Д. против ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От ответника по касационната жалба – М. В. Д. чрез пълномощник – адвокат В. К. е постъпило писмено становище, с което се оспорва жалбата и се излагат доводи според които оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила поради отсъствие на посочените касационни основания за отмяната му.
Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на разглеждане от Административен съд – Варна е ревизионен акт в частта, с който на М. В. Д. е определен данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 27 010, 42 лева главница и 9 470, 92 лева лихви, в резултат на определен непаричен доход в размер на 242 137 лева от придобит през периода при условията на съпружеска имуществена общност риболовен кораб.
Съдът правилно е очертал въпросите, по които касационната инстанция се е произнесла при първоначалното разглеждане на делото, а именно : Не е допуснато съществено нарушение в хода на проведеното ревизионно производство, което макар и със заявено основание по чл. 122 и следващите от ДОПК, на практика е протекло по правилата на материалния закон, с оглед извършените действия по назначаване на експертиза за определяне на паричната равностойност на кораба. На следващо място е прието, че недекларирането на придобития непаричен доход изпълва хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за приложение на особения ред за извършване на ревизия. Установено е също така, че през 2010 г. М. Д. и съпругът й Д. Д. са придобили възмездно правото на собственост върху риболовен кораб [наименование], и тъй като вещта е придобита по време на брака и при необорена презумпция за съвместен принос, то придобиването му е при условията на семейна имуществена общност, следователно Д. също е получила доход от сделката и за нея е възникнало задължение да плати съответния за това данък. Другият разрешен от касационната инстанция въпрос е свързан с квалификацията на този непаричен доход като облагаем по аргумент от чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, както и момента на възникване на задължението за данък, който е определен като датата на получаване на престацията или датата на сключване на договора за покупко-продажба на кораба – 10.02.2010 г.
Единственият спорен въпрос по казуса, който следва да бъде разрешен е този за определяне на пазарната цена на риболовния кораб към момента на сключване на договора, въз основа на която подлежи на определяне и дължимия от лицето данък. По делото съществуват три различни оценки на пазарната цена на кораба. Според доклад за извършена експертна оценка от 20.11.2012 г., възложена от Агенцията по вписванията, риболовният кораб е оценен на 743 700 лева, като именно на тази стойност е внесен като апортна вноска от съпруга на М. Д. в едноличното му дружество [фирма]. В хода на ревизионното производство е изготвен доклад от 22.04.2014 г. от лицензиран оценител на машини и съоръжения, съгласно който пазарната цена на кораба е определена в размер на 552 727 лева. Според заключението по допусната от съда експертиза, корабът е оценен на 259 000 лева. Административен съд – Варна е кредитирал това заключение, респективно е игнорирал даденото в ревизионното производство, с мотива, че в оценителния доклад от 22.04.2014 г. липсвала информация и посочване на това по кой метод от Наредбата е извършена оценката.
Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на първостепенния съд относно кредитираната от него експертна оценка, като счита, че няма основание за игнориране на тази, която е изготвена в хода на ревизията и според която пазарната цена на кораба е на стойност 552 727 лева. Тази оценка е съобразена със събраните в хода на ревизията доказателства, представени от ИД „Морска администрация” гр. [населено място], които установяват кога и как е построен корабът, каква е конструкцията му, обстоятелството, че са изградени слип и нова металоконструкция на риболовен портал, ново машинно отделение с ново оборудване и корабни системи, нови трални лебедки и риболовно оборудване, както и хладилна камера за съхранение на рибата, закупени и монтирани са необходимите спасителни средства и навигационно оборудване, 2 броя автомобилни двигатели. Според експерта фактическото състояние на кораба към датата на продажбата, според вложените от продавача средства за довеждането му до този технически и експлоатационен вид, налага извод, че същият не е на стойността, посочена в договора за продажба. Вещото лице е направило в хода на ревизионното производство оглед на кораба и е съобразило, че същият не би получил разрешение за плаване на 12.11.2009 г. без да е бил достроен и без вграждане на нужното за плаване оборудване. Неоснователно съдът е приел, че в оценителния доклад не са посочени методите, по които е изготвена пазарната оценка на кораба. Напротив изрично е отразено, че лицензираният оценител е използвал три от методите, регламентирани в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Според метода на пазарните аналози пазарната цена на кораба е определена на 282 382 евро, по метода на производствените разходи е 315 384 евро и пазарната стойност на кораба по метода на разходите е 250 503 евро, като претеглената стойност общо между трите метода е в размер на 282 605 евро или 552 727 лева. Това заключение следва да се приеме за обективно изготвено, като съобразено със събраните в хода на ревизията доказателства и в съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Индиция за обективност на експертното заключение, изготвено в хода на ревизионното производство е и оценката на кораба, дадена от Агенцията по вписванията от 743 700 лева, на която именно е извършена и апортната вноска в дружеството на съпруга на ревизираното лице.
Предвид така установеното, законосъобразно органите по приходите са пристъпили към ревизия по особения ред, като при определяне на данъчната основа в нея съгласно чл. 122, ал. 2, т. 7 ДОПК, се включват капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването им, което е сторено в случая. От пазарната цена на кораба – 552 727 лева, приходните органи са приспаднали разходите за закупуването му в размер на 68 453 лева, при което разликата от 484 274 лева е приета като непаричен доход, придобит при условията на СИО, така, че икономическата изгода за ревизираното лице е в размер на 242 137 лева, която сума е използвана за формиране на данъчната основа за облагане през 2010 г.
С оглед изложените мотиви, ревизионния акт относно определените с него задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в тежест на М. В. Д. се явява обоснован и законосъобразен, което налага отмяна на съдебното решение в оспорената му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата против ревизионния акт за този данъчен период.
При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно материалния интерес по делото и изчислен съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да е в размер на 1 130, 24 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1510/20.09.2017 г., постановено по административно дело № 322/2017 г. по описа на Административен съд – Върна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-1304719-091-01/01.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 841/24.01.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ гр. В., в частта, с която на М. В. Д. са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над главницата 12 196, 72 лева до 27 010, 42 лева и лихва над 4 276, 65 лева до 9 470, 92 лева, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. Д. против Ревизионен акт № Р-1304719-091-01/01.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 841/24.01.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ гр. В., в частта, с която са й определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над главницата 12 196, 72 лева до 27 010, 42 лева и лихва над 4 276, 65 лева до 9 470, 92 лева.
ОСЪЖДА М. В. Д. от гр. [населено място], [адрес], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В., юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 130, 24 лева. Решението не подлежи на обжалване.