К. С., гражданка на Украйна, е подала касационна жалба срещу решение № 7379 от 25.11.2016 г. по адм. дело № 8146/2016 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 5428/04.07.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съображенията на съда са формални, че историята на кандидата не е подробно изследвана, както и че не са изложени мотиви във връзка с положението в страната по произход. Поискана е отмяната на обжалваното решение.
Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Административният съд установил, че с молба № 2930/24.04.2015 г. на РПЦ - София К. С., гражданка на Украйна, православна християнка, с етническа принадлежност – украинка, поискала предоставянето на закрила. В регистрационния лист е посочено, че К. С. е [дата на раждане] в [населено място], Украйна. С чужденката са били проведени три интервюта – на 30.04.2015 г., 25.02.2016 г. и 15.04.2016 г., на които тя заявила, че е влязла легално в България на 25.03.2015 г. с приложена българска виза, като по пътя преминала през територията на Молдова и Румъния.
Молбата си за закрила К. С. мотивирала с несигурното и нестабилно положение в Украйна, и по-конкретно в [населено място], Донецка област, където живеела. Тя посочила, че града се намира на границата между две враждуващи страни, като там имало войници от редовната украинска армия, които правели каквото си искат и никой не можел да им се противопостави, защото имали оръжие. Чужденката посочила, че в Украйна съществувала хуманитарна криза – липсвали условия за нормален живот като вода, парно, а цените на хранителните продукти се повишили многократно, като също така не можела да се премести в друг район на страната, тъй като хората от Донецка област не били приемани добре и нямало да си намери работа. К. С. заявила, че ако се завърне в Украйна, нямало да може да си намери работа, като също се страхувала и за живота си. Излага, че майка живее в България, омъжена е за мъж с българско гражданство и има сестра. К. С. заявила, че срещу нея лично не е оказвано насилие, не е членувала в политическа партия, не е арестувана, не е осъждана и не е преследвана от властите на своята страна.
От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Административният съд изтъкнал, че не са установени данни за наличието на основателни опасения от преследване на кандидата по посочените в закона причини, за да получи статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Чужденката не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение.
За законосъобразен бил счетен и отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът посочил, че основанията по чл. 9 ЗУБ не са налице, тъй като данните по преписката не разкриват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденката по причина на безогледно насилие в резултат от въоръжения конфликт в Украйна. По тези съображения отхвърлил подадената жалба.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд е анализирал относимите обстоятелства и доводите на страните, и е направил съответни фактически и правни изводи. Обсъдил е твърденията на жалбоподателката, както и ситуацията в страната.
Съдът е направил законосъобразна преценка, че от историята на К. С. не се установява тя лично да е била преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, всяка от които форми на преследване е основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. При проведените интервюта чужденката е заявила, че не е имала проблеми с украинските власти. Няма данни и за осъществено по отношение на жалбоподателката преследване от страна на екстремистки организации и формирования в района на Украйна, в който тя е живяла. Причините, които са я накарали да напусне страната, и да не желае да се върне в нея, са свързани, както с въоръжения конфликт в източната част на Украйна, така и с икономическото положение в страната.
В разглеждания случай не са установени и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на К. С., тъй като няма изнесени факти, че е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице. Според представената пред касационния съд справка № МД-129/09.02.2018 г. на дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците, която съдържа актуална информация за ситуацията в Украйна, спорадичните сражения в рамките на въоръженият конфликт в И. У не са престанали, въпреки споразумението за прекратяване на огъня, постигнато между двете страни. Както въоръжените сили на Украйна, така и проруските сепаратисти, продължават да извършват нарушения на международното хуманитарно право. Икономическият растеж е много нисък, бедността остава висока, като един от основните проблеми в Украйна е голямата корупция.
Въпреки данните за съществуващ в страната въоръжен конфликт, съпроводен със сериозни нарушения на човешките права, те сами по себе си не съставляват причина за предоставяне на закрила конкретно по отношение на жалбоподателката. Във всички случаи се изисква индивидуална преценка за отражението на конфликта върху личното положение на кандидата за статут и възможността той да бъде изложен на тежки заплахи, насочени срещу живота и личността му. За да се приеме, че съпровождащите вътрешния въоръжен конфликт заплахи за живота и здравето на гражданските лица, които се намират в района на конфликта, разкриват необходимост за предоставяне на хуманитарна закрила, трябва степента на насилие да е толкова висока, че самото присъствие на лицата на тази територия да води до непосредствена опасност за тежкото им засягане. Такава ситуация, що се отнася до цялата територия на Украйна, не е налице. Има райони, в които насилието не е разпространено и за хората там не съществува риск от тежки посегателства. Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Именно тази преценка е обосновала и отказа на административния орган да предостави на жалбоподателката субсидиарен статут. От нейна страна не са изнесени никакви конкретни факти, от които да се направи извод, че тя не би могла да се завърне в страната и да се установи в друг район на Украйна, извън зоната на конфликта. Обстоятелството, че нейната майка живее в България, както и това, че може да има затруднения да намери работа, не може да обоснове необходимост, извън личните причини, за установяването й в друга държава. Жалбоподателката не е твърдяла, че е правила опит да установи в централната или западната част на Украйна и да потърси работа, както и че това не е било възможно.
При липсата на основания за предоставяне на търсената закрила решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7379 от 25.11.2016 г. по адм. дело № 8146/2016 г. по описа на Административния съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.