Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност, седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица] срещу Решение №309 от 12.08.2016 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №203/2016 г.

[фирма] – в несъстоятелност обжалва съдебното решение в частта, с която съдът отхвърля жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация №000235 от 09.10.2014 г. на орган по приходите в О. В в частта, с която за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 10 440, 77 лв. и лихви – 3 054, 78 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - [фирма] – в несъстоятелност ([фирма]), счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Прави подробен анализ на предпоставките, при които е дължима таксата за битови отпадъци и сочи, че за процесния период на дружеството не е предоставяна услугата от общината, защото дружеството не е работило. Съдът не е отчел, че в хода на административното производство не са събрани доказателства, че услугите са предоставяни, както и не е извършена проверка на установения размер на задължението.

Сочи, че във връзка с откритото производство по несъстоятелност О. В не е предявила вземанията си в срока по чл. 685 и 688 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), поради което и с оглед на чл. 739, ал. 1 ТЗ за 2009 г. и 2010 г. те са погасени.

Съдът не е отчел, че от заключението на приетата по делото експертиза е видно, че няма писмени доказателства, които да установяват извършването на услугите. Счита, че пътни листове и поставянето на контейнер не...