Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1403 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3016/2016 г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място] против решение № 2153-03-75/05.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане № 5104-03-173/04.08.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна, с което настъпилата на 04.09.2015 г. злополука с пострадалия П. С. С., декларирана с вх. № 5101-03-34#1/12.02.2016 г. е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО. Осъдил е [фирма] да заплати в полза на ТП на НОИ – Варна юрисконсултско възнаграждение.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от [фирма], чрез процесуалния представител адв. Р. с оплакване, че е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в случая разследването на трудовата злополука е започнала с нищожна заповед, издадена от лице без материална компетентност да издава такава заповед, независимо, че е бил заместник на директора на ТП на НОИ – Варна, тъй като никъде не е посочено в какъв обем са предоставените му правомощия. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Моли за присъждане на разноски.

Ответниците – директорът на ТП на НОИ – Варна и П. С. С., не са изразили становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но по същество за неоснователна и предлага съдебният акт да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е...