Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. С. Г., [населено място], [улица], партер, срещу Решение №1375 от 27.07.2017 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №1275/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Г. срещу Заповед №17-6207-000023 от 19.03.2017 г. на началника на Районно управление – Труд, в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е отчел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Неправилно е приел, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Не е отчел, че липсва обосновка за необходимостта от прилагане на мярката, което ограничава правото му на защита. Сочи, че въз основа на съставяния акт за установяване на административно нарушение са издадени две заповеди прилагащи две принудителни административни мерки като е налице разлика в отнетите документи. Представената извадка от резултатите на алкотест „Дрегер“ №ARBА0079 сочат, че няма данни за проведена проверка в сочения в акта час.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление – Труд, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил доказателствата, изяснил е релевантните факти, за приетото фактически и правно се е обосновал. Липсват основания за промяна на извода на съда.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 19.03.2017 г., около 13, 15 часа, г-н Г. управлявал лек автомобил, марка „Шкода“, модел „Октавия“, регистрационен [рег. номер на МПС], негова собственост, в [населено място], по [улица]. При извършена проверка от контролните органи с техническо средство „Дрегер 7510“, с №ARBА0079, било установено, че г-н Г. управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол – 1, 63 промила, като е миришел силно на алкохол и по негови данни е изпил около 300 мл водка и една бира. На г - Г. е издаден талон за медицинско изследване, което той не направил. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение №Г569395.

2. На 19.03.2017 г., със Заповед №17-6207-000023, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, началникът на Районно управление – Труд, прилага, на г-н Г. принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че са иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство, два броя регистрационни табели и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство.

3. На 19.03.2017 г., със Заповед №17-6207-000024, издадена на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, началникът на Районно управление – Труд, прилага, на г-н Г. принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от шест месеца до една година. В заповедта е посочено, че са отнети два броя регистрационни табели и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началникът на районното управление е компетентен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП.Зедта е и в исканата от закона форма – съдържа подробно посочване на фактически и правни основания. Посочени са мястото и времето на проверката, както и резултатът от нея, в т. ч. неправомерното поведение на жалбоподателя.

Съдът приема, че факта на управление на моторното средство след употреба на алкохол е надлежно установен като наличието на разминаване в посочения в акта за установяване на административно нарушение час на проверката и този, в разпечатката от паметта на техническото средство не оборват изводите на органа, тъй като са резултат на техническа грешка при изписване или на неточна настройка.

Посочването на различни иззети документи в двете приложени на г-н Г. принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. „б“ и по т. 2 ЗДвП, не е пропуск, а правилно цитиране на иззети при проверката документи.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост като визира чл. 146, т. 3 и 4. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са за неправилна преценка на съда на фактите, обстоятелствата и закона във връзка с пороците на административния акт по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Доводите на касатора и мотивите на съда налагат твърденията за двата порока за бъдат разгледани заедно.

Касаторът счита извода на съда за съответствие на оспорения акт с изискването за форма за несъответни на фактите. Този довод на касатора е неоснователен. Видно от съдържанието на оспорения акт същият освен че е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания. В акта подробно са описани фактите, послужили като основание за издаване на акта, и е посочено правно основание. Тези факта са идентични с фактите, установени в акта за установяване на административно нарушение, който е подписан от касатора без възражения. Дали така твърдяните от органа факти съответстват на доказателствата по делото и дали соченото правно основание е правилно е въпрос на съответствие на акта с материалния закон.

Неоснователен е и довода на касатора за неправилност на преценката на съда относно спазването на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото е видно, че актът е издаден при спазване на чл. 35 АПК, а характера на производството – прилагането на преустановителна принудителна административна мярка в резултат на внезапно извършена проверка от контролните органи изключва възможността за прилагане на чл. 26, ал. 1 АПК.

Касаторът твърди, че съдът не е отчел липсата на мотив за прилагане на принудителната мярка – органът не бил длъжен винаги да приложи мярката, а само когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението. Законодателят е приел, че всяка концентрация на алкохол в кръвта на водач на моторно превозно средство над 0, 5 хиляда представлява изключителна опасност за движението по пътищата и поради това се явява винаги основание за отнемане, чрез принудителната власт на държавата, на възможността да се упражнява дейността в рамките на законово установения срок.

Не е нарушение на материалния закон и факта на издаване на две принудителни административни мерки въз основа на установеното едно правонарушение – управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол в кръвта 1, 2 промила. Става въпрос за мярката по чл. 17, т. 1, б. „б“ и по т. 2а ЗДвП. Двете принудителни мерки, макар да имат една и съща цел – да ограничат възможността водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, да продължи да извършва дейността, използват различни правни средства за нейното постигане – отнемане на свидетелството за управление и сваляне на регистрационните табели и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила. Двете принудителни мерки имат различен предмет и поради това съвместното им прилагане по никакъв начин не представлява нарушение на материалния закон.

Изброяването на отнетите документи и регистрационни табели в процесната заповед и в заповедта, с която се прилага мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП, има отношение към начина на изпълнение на мярката, а не към нейното съдържание. Освен това, съгласно чл. 172, ал. 3 и 4 ЗДвП изземането на свидетелствата и регистрационните табели става още със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В случая, факта на изземване на двете свидетелства и на двете регистрационни табели надлежно е посочен в акта за установяване на административно нарушение.

Що се отнася до довода на касатора за разминаване в посочения в акта за установяване на административно нарушение час на извършване на проверката и часа, посочващ резултат от 1, 63 промила в представеното по делото извлечение от паметта на техническото средство, е видно, че същата е в рамките на допустимото отклонение при извършване на дейността по проверка и документирането на резултатите от нея.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил правилни и обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1375 от 27.07.2017 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №1275/2017 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.