Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. [населено място] срещу решение № 2605 от 19.04.2017 г. по адм. д. № 1229 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-07-232 от 15.12.2015 г. на Директора на СЗОК.

Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на клаузите на индивидуалния договор и на чл. 56 и чл. 57 от Закон за електронно управление.

О. Д на Столичната здравноосигурителна каса, гр. С., е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е писмена покана изх. № 29-07-232 от 15.12.2015 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) на основание чл. 76а от ЗЗО, с която [фирма] - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по индивидуален договор (ИД) № 22 -2300/2015 г. - е задължен да възстанови сума с общ размер 1331.02 лв., представляваща превишение на определената стойност за медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за второ тримесечие на 2015 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните клаузи на 43, ал. 3 и ал. 4 и чл....