№ 580 София, 21.12.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2256/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.

Х. Г. Ц. е обжалвал въззивното решение № 496/24.11.2017 г. по в. гр. д. № 358/2017 г. на Смолянския окръжен съд д оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт - касационни отменителни основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

От ответниците по касация писмен отговор е подал М. Б. Б., който счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, Н. С. Ц. не е взела становище.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 97/09.05.2016 г. по гр. д. № 164/2015 г. на Златоградския районен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на една двуетажна къща и две едноетажни стопански сгради, предявен от М. Б. срещу Х. Ц. и Н. Ц., и последните са осъдени да заплатят на М. Б. 4 875.21 лева обезщетение за ползването на процесните имоти за периода от 26.09.2014 г. до...