О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3095

[населено място], 25.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Т. колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№2201/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „А. груп“ЕООД срещу определение №339/06.06.2024г. по ч. т.д.№260/24г. по описа на Апелативен съд Варна, с което, след отчмяна на определение №118/02.04.2024г. по т. д.№150/23г. на Окръжен съд Добрич, е допуснато обезпечение на предявените от М. И. М. искове за солидарно осъждане на „А. груп“ЕООД и „А. биоенерджи“ЕООД за заплащане на сумите 458 236,52 лв. главница и 75 000,28 лв. обезщетение за забава по договори за аренда за стопански години 2019г. – 2023г., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на „А. груп“ЕООД.

В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд. Сочи се, че мотивите на въззивния съд са неясни, необосновани, вътрешно противоречиви и не са основани на никакви доказателства. Направено е искане за допускане на въззивното определение до касационен контрол и за неговата отмяна.

Искането за допускане на определението на ВАпС до касационен контрол е обосновано с предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която частният касатор счита за осъществена с въпроса Следва ли съдът, когато е сезиран с молба от ищеца за обезпечаване на вземането му по висящ иск да се запознае с всички доказателства /договори, анекси и др./, които легитимират процесуалната правоспособност на ответника, или това са обстоятелства, по които съдът се произнася с постановеното решение?

В законоустановения срок е подаден писмен отговор на частната касационна жалба от ищеца, в който е изложено становище за липса на предпоставки за допускането до касационен контрол, както и за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, в състав на Второ търговско отделение, намира частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания пред настоящата инстанция резултат по подадената от М. М. молба за допускане на обезпечение на предявените от него искове, съставът на въззивния съд се е позовал на практика на ВКС, включително задължителна, според която, за да се допусне исканото обезпечение, съдът е необходимо да извърши преценката за вероятната му основателност, изхождайки от въведените в исковата молба твърдения и представени доказателства, като тази му преценка е най-обща и не е необходимо да е подробно мотивирана, нито е необходимо съдът да издири и приложи всички относими към спора материално-правни норми и да съобрази всички доказателства, което всъщност дължи да направи при разрешаването на спора по същество.

В случая въззивният съд е намерил, че вероятната основателност на предявените от М. искове се обуславя от представените по делото договори за аренда, страна по които е „А. груп“ЕООД, както и от наличието на предходен спор между страните, по който арендаторът е бил осъден да плати арендно възнаграждение за предходни стопански години. Нуждата от обезпечение съдът е намерил за обусловена от безспорната липса на плащане в продължителен период от време, а липсата на необходимост от определяне на гаранция за допускането на обезпечението съставът е обосновал с комлицирано уговорения начин за формирането на дължимото арендно възнаграждение, различен от този в обичайните договори за аренда. Наличието на твърдения за сключване на едни от договорите с „А. груп“ЕООД, а друг – с „А. биоенерджи“ ЕООД, както и на последващо сключвани анекси между същите страни, съдът е отчел като предпоставящо излагане на съображения, свързани с тълкуване на волята на страните при извършването на преценка за приложимия правен институт в отношенията им. Посочил е, че предявените искове са в значителни размери; арендодателят не разполага с отдадените под аренда земи, респ. не може да реализира доходи от обработката им от трети лица; преценката за размера на исковете може да бъде направена само с помощта на експерт, какъвто би могъл да бъде назначен само във висящото производство; от друга страна сочената обезпечителна мярка не създава на никой от ответниците ограничение в осъществяваната по занятие дейност, а евентуални вреди от налагането й биха подлежали на установяване по общия ред.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на така постановеното определение на Софийски апелативен съд.

Поставеният от частния касатор единствен въпрос не осъществява общата предпоставка за допустимост на обжалването, предвидена с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, чийто смисъл е разтълкуван в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като въпросът не кореспондира с решаващите изводи на въззивния състав, който не е излагал съображения относно „процесуалната правоспособност на ответника“.

Независимо, че липсата на въпрос, осъществяващ характеристиките на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да бъде отказан достъпът до касация, настоящият състав на ВКС констатира и факта, че частният касатор не е обосновал приложимост на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Законовият текст на разпоредбата е цитиран в изложението формално, без приложимостта му да е обоснована с конкретна практика на ВКС, на която дадено от въззивния съд разрешение да противоречи. Освен че такова противоречие липсва съставът изрично се е позовал на относима към случая практика на касационната инстанция, която еднозначно приема, че при произнасянето си по молба за обезпечение съдът не следва да навлиза в дълбочината на спора, подлагайки на преценка всички доказателства по делото, тъй като дължи такава при разрешаването на спора по същество.

Липсата на обосновани предпоставки за извършване на селекцията на частната касационна жалба обосновава отказ за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №339/06.06.2024г. по ч. т.д.№260/24г. по описа на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: