Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] [населено място] срещу решение № 565 от 21.06.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 96/2010 г., с което е оставено в сила решение от 18.11.2009 г. по гр. д.№ 4147/07 на СГС, В ЧАСТТА, с която касаторът [фирма] [населено място] е осъден да заплати на Н. Н. Д. [ЕГН] сумата от 90 000 лева на основание чл. 407 ал. 1 отм. от ТЗ, ведно със законната лихва от 11.07.2004 г. до окончателното плащане. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявените искове.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора: за обосноваване размера на обезщетението, е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Н. Н. Д. изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.

От негова страна пълномощникът му е подал касационна жалба срещу решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 407 ал. 1 отм. ТЗ за разликата между уважената част от 90 000 лева и общо претендираната сума от 120 000 лева и за законната лихва от датата на ПТП. Прави оплаквания за незаконосъобразност в обжалваната част. Навежда като основание за допускане до касация, че обуславящия въпрос за доказателствената сила на мотивите на осъдителната присъда относно факта на съпричиняването е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС - основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният от ищеца в качеството му на увредено от виновно причинено ПТП лице пряк иск срещу ответника-застраховател по риск „Гражданска отговорност” е основателен и да присъди като обезщетение за претърпени неимуществени вреди: болки и страдания, сумата от 90 000 лева, съставът на въззивния съд се е позовал на фактическата обстановка за механизма на вредоносното деяние, така както е констатирана в мотивите на присъдата по НОХД №401/2005 г. на ОС-Разград постановена на 02.02.2006 г.. Интензивността на претърпените от непълнолетното дете –ищец болки и страдания е преценена на базата на медицинските експертизи, приети по делото и събраните свидетелски показания, от които става ясно, че при ПТП са му причинени множество тежки травми: счупване на горна и долна челюст, избити и изкълчени зъби, счупване на носни кости, фрактура на ключица, разкъсно-контузни рани на лицето и мозъчно-черепна травма, които са оставили своите физически и психически последици върху пострадалия. Отчетено е съпричиняване от страна на ищеца в степен на за настъпване на вредоносния резултат. При това положение няма основания да се приеме, че така постановеното решение противоречи на ППВС №4/68 –т.ІІ относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, който въпрос се сочи от страна на касатора [фирма] [населено място] като обуславящ изхода на спора и следователно не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, насрещния жалбоподател Н. Н. Д. сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос, този за доказателствената сила на констатациите в мотивите на присъдата на наказателния съд, съгласно чл. 222 от ГПК отм. относно доказването на факта на съпричиняване на вредоносния резултат и дали този факт може да се приеме за доказан само въз основа на тези констатации. Твърди се, че в обжалваното решение тези въпроси са решени в противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС-Р №43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/ 2008 г. на ТК, ІІ т. о.– т. е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК

.

За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставените правени въпроси е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа на тях, От съдържанието на посоченото от самия касатор Н. Н. Д. съдебно решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС по т. 1 на чл. 280 ал. 1 от ГПК, се вижда, че е налице противоречие в отговорите на тези въпроси, които се дават в решението, чието допускане до касация се иска и посочената задължителна съдебна практика на ВКС.

По изложените съображения налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК на обжалваното решение.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 565 от 21.06.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 96/2010 г., в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 407 ал. 1 отм. ТЗ за разликата между уважената част от 90 000 лева и общо претендираната сума от 120 000 лева и за законната лихва от датата на ПТП..

Делото да се докладва за насрочване в открито заседание, доколкото жалбоподателят Н. Н. Д. [ЕГН] е освободен от внасяне на държавна такса, съгласно чл. 81, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.