О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 683

С.,25.10.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия,

в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

К. Е.

Б. Й.

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1132/2010 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място] срещу решение от 23.08.2010 г. по гр. д. № 3598/2006 г. на Софийски градски съд, ІVа въззивен състав

в частта

, с която е потвърдено постановеното Софийски районен съд, 58 състав решение от 13.12.2005 г. по гр. д. № 859/2004 г.

в частта

за отхвърляне на предявения от Н. М. Н. срещу ЗК [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 399, ал. 1 ТЗ отм. за разликата над 5 288 лв. до пълния му размер 6 338 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Счита за незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика изразеното от въззивния съд разбиране относно приложимостта на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, обусловило съответно и извода му, че платената от ответника-застраховател сума в размер на 1 050 лв. следва да бъде отнесена за погасяване на задължението му за главница от 12 000 лв. /застрахователно обезщетение по договор за застраховка № 6202002/10.12.2001 г./, а не на задължението му за мораторни лихви върху същото. Според касатора, доколкото от негова страна не е дадено изрично съгласие с посоченото плащане да бъде погасена частично главницата, то в случая следва да бъде приложен установеният в чл. 76, ал. 2 ЗЗД ред за погасяване на задълженията. Освен това, релевира оплакване,...