Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място] против решение № 52 от 31.03.2017 година по адм. дело № 39/2017 година на Административен съд - Ямбол. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” изх.№ 02-200-2600/4562 от 29.11.2016 година, издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/. Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът правилно е установил липсата на нарушение на чл. 57, ал. 1 АПК, както и че няма наличие на форсмажорни обстоятелства, които да обусловят неподаването на заявление от страна на земеделския стопанин. Доводите за липса на компетентност на издателя на административния акт са неоснователни, съобразно чл. 20а от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ).

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от [фирма] против акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” изх.№ 02-200-2600/4562 от 29.11.2016 година на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г....