Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. Х. срещу решение №1197 от 17.07.2017 г. по адм. д.№98/2017 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №1040-01-2/19.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане №011-01-66-10/08.12.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Благоевград.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Допуснато е неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби относно изчисляването на размера на обезщетението за безработица на касатора. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Благоевград. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ Благоевград, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

Касационният жалбоподател е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с вх. № 011-01-66/05.02.2014 г., към което е приложил необходимите документи, удостоверяващи регистрацията му в Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място], филиал гр. [населено място] /служебна бележка № 114/05.02.2014 г./, и удостоверяващи възникнало и прекратено правоотношение във Великобритания /преносим документ U1/. С разпореждане от 05.02.2014 г. производството за отпускане на обезщетение е спряно до потвърждаване на представения преносим документ U1 и е възобновено с разпореждане от 27.02.2014 г. след потвърждаване на документа. Удостоверените с него осигурителни периоди, придобити по законодателството на Великобритания са от 26.06.2008 г. до 05.11.2008 г., от 01.06.2009 г. до 31.08.2009 г., от 10.05.2010 г. до 18.10.2010 г., от 30.05.2012 г. до 22.11.2012 г., от 08.06.2013 г. до 30.11.2013 г. С Разпореждане № 011-01-66-3/07.03.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2013 г. до 31.03.2014 г. в размер на 21.40 лв. дневно. Разпореждане № 011-01-66-3/07.03.2014 г. е оспорено по административен ред от Х. и е потвърдено с Решение № Б-6/31.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград. Решение № Б-6/31.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград е отменено с решение на Административен съд – Благоевград №1374/24.07.2014 г. по адм. д. № 286/2014 г., оставено в сила с решение №2191/26.02.2015 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 12262/2014 г..Със съдебното решение административната преписка е върната на ТП на НОИ – Благоевград за ново произнасяне по заявлението на Х. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в мотивите е посочен периодът от 01.12.2011 г. до 30.11.2013 г./24 месеца/, от който следва да се изчисли размера на дневното парично обезщетение /чл. 61 от Регламент /ЕО/ 883/2004/. Дадени са и указания да бъде взет предвид размерът на получаваното трудово възнаграждение във Великобритания и за периодите: от 30.05.2012 г. до 22.11.2012 г. и от 08.06.2013 г. до 30.11.2013 г.

С разпореждане № 011-01-66-9/07.04.2015 г. на ръководителя на осигуряването при ТП на НОИ – Благоевград е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица – 53.79 лв. дневно, считано от 01.12.2013 г.. Разпореждането е оспорено от Х. пред директора на ТП на НОИ – Благоевград. По повод постъпилата жалба, директорът на ТП на НОИ – Благоевград е изпратил запитване до НОИ, Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ /„ЕРМД“/ с писмо изх. № ПОБ-539/05.05.2015 г. относно изчисления размер на отпуснатото парично обезщетение за безработица. В отговор е постъпило писмо от Директора на Дирекция „ЕРМД“ изх. № 94В1-4708-3/22.06.2015 г., че при определяне на среднодневния осигурителен доход, от който се изчислява дневното парично обезщетение за безработица за периодите от 30.05.2012 г. до 22.11.2012 г. и от 08.06.2013 г. до 30.11.2013 г. следва да бъде взет предвид получения от жалбоподателя доход във Великобритания, съобразно указанията на съда в решението по адм. д. № 286/2014 г.

С Решение № ПОБ-11/29.06.2015 г. директорът на ТП на НОИ - Благоевград е потвърдил Разпореждане № № 011-01-66-9/07.04.2015 г. Приел е, че периодът, от който следва да се определи размера на дневното парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за жалбоподателя е от 01.12.2011 г. до 30.11.2013 г. /24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването/, като включва български осигурителен стаж и доход и осигурителен стаж и доход, придобити по законодателството на Великобритания – за времето от 30.05.2012 г. до 22.11.2012 г. и от 08.06.2013 г. до 30.11.2013 г. /3619, 75 лв. месечен доход/, и е в размера по чл. 54б, ал. 1 КСО – 53, 79 лв. дневно. Видно от приложено на л. 71 по адм. д.№98/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград писмо изх.№ПОБ-539/05.05.2015 г. изпратено от директора на ТП на НОИ Благоевград до НОИ – Дирекция „ЕРМД“, периодът, от който е изчислено ПОБ на В. Д. Х. е от 01.12.2011 г. да 30.11.2013 г., като размерът е определен както следва: - за времето, през което е упражнявал трудова дейност в България – осигурителният му доход; - за времето, през което не е осигурен за безработица – минималната работна заплата за страната; - за времето от 30.05.2012 г. до 22.11.2012 г. и от 08.06.2013 г. до 30.11.2013 г. /работа във Великобритания/ - осигурителния му доход във Великобритания /3619, 75 лв. месечен доход/.

Заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е потвърдило размера на определеното от органа дневно парично обезщетение за безработица от 53, 79 лв., изчислено въз основа на осигурителния доход за периода 01.12.2011 г. – 30.11.2013 г., вкл. осигурителен доход в България, минималната работна заплата за страната и получения доход във Великобритания за времето от 30.05.2012 г. до 22.11.2012 г. и от 08.06.2013 г. до 30.11.2013 г. - в размер на 3 619, 75 лв. месечно. Осигурителният доход за посочения период е 45 458.05 лв., среднодневният осигурителен доход е 89.66 лв., получен от делението на осигурителния доход на работните дни – 507 за периода от 01.12.2011 г. до 30.11.2013 г., респективно дневното парично обезщетение за безработица е 53.79 лв., представляващо 60% от среднодневния осигурителен доход. Ако се вземе за основа осигурителния доход за периода на последната трудова заетост на жалбоподателя във Великобритания - 08.06.2013 г. – 30.11.2013 г. /124 работни дни/, който е 20 813.56 лв., размерът на дневното парично обезщетение за безработица е 100.71 лв. – 60% от среднодневния осигурителен доход 167.85 лв.

С Решение №1744/13.11.2015 г. по адм. д.№566/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, е отменено Решение №ПОБ-11/29.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него Разпореждане №011-01-66-9/07.04.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Благоевград и е върната преписката на директора на ТП на НОИ – Благоевград за ново произнасяне по заявлението на В. Х. вх.№011-01-66/05.03.2014 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО съгласно указанията в мотивите на решението. Указанията са дневният размер на паричното обезщетение за безработица да бъде определен въз основа на среднодневния осигурителен доход от получения от Х. доход при последната му работа при съблюдаване на максималния размер на осигурителния доход по Закон за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2013 г. Решението на Административен съд Благоевград е влязло в сила. С Протоколно определение от 05.10.2016 г. по адм. д.№96/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес от оспорването жалбата на В. Х. срещу Решение №1744/13.11.2015 г. по адм. д.№566/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград и е прекратено производството по делото.

След връщане на преписката на административния орган са постановени Разпореждане №011-01-66-10/08.12.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Благоевград, потвърдено с процесното Решение №1040-01-2/19.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград.

С Разпореждане №011-01-66-10/08.12.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е изменено Разпореждане №011-01-66—9/07.04.2015 г. в частта относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на В. Х. и е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица : 61, 21 лева дневно, считано от 01.12.2013 г., като е определено дължимите суми да се изплатят на лицето, а изплатените в повече суми да му се удържат. В мотивите на разпореждането е посочено, че се издава съгласно съдебно решение №1744/13.11.2015 г. на Административен съд – Благоевград и Протокол №05.10.2016 г. на ВАС

С Решение №1040-01-2/19.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград е отхвърлена жалбата на Х. срещу Разпореждане №011-01-66-10/08.12.2016 г.. Директорът на ТП на НОИ се е мотивирал, че размерът на паричното обезщетение за безработица на Х. е определен при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, §1 и §2 от Регламент №883/2004 г. на Съвета на Европа, възоснова на доходите, получени при последната му работа във Великобритания. При изчисляване на размера на паричното обезщетение за безработица и с оглед приложението на чл. 62, §1 и §2 от Регламент №883/2004 г, среднодневният осигурителен доход по чл. 54б, ал. 1 от КСО е изчислен само от дохода, получен от Х. при последната му работа, но при зачитане на общото ограничение – до размера на максималния осигурителен доход за съответната година при максимален месечен размер на осигурителния доход от 2200 лева по Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. /ЗБДОО 2013 г./. Дневният размер на обезщетението за безработица е определен въз основа на средния осигурителен доход при последната работа на жалбоподателя за период – 08.06.2013 г. до 30.11.2013 г., като е съблюдаван максималният размер на осигурителния доход по ЗБДОО 2013 г.

Х. оспорва размера на определеното му обезщетение за безработица – счита, че следва да е изчислено въз основа на реално получавания от него среднодневен доход по време на работата му във Великобритания, а не да бъде ограничен от максималния размер на осигурителния доход по ЗБДОО 2013 г. 2200 лв. Оспорва приложението на т. 3 от Указания №06-7 от 03.06.2014 г. на министъра на труда и социалната политика, която гласи, че „когато доходът на лицето от последната му работа в компетентната държава –членка надхвърля максималния осигурителен доход за България, този доход следва да бъде ограничен до максималния, за да се спази условието на чл. 54б, ал. 1 от КСО“. Счита, че това указание не е приложимо към неговия случай, тъй като паричното му обезщетение за безработица е изискуемо преди датата на издаване на Указания №06-7 от 03.06.2014 г.

Позовава се на чл. 62 §1 и § 2 от Регламент №883/2004 г. на ЕО, които според него имат приоритет в случаите на противоречие с националните законодателства. След присъединяването на Р. Б към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004. В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се прилагало законодателството на друга държава членка.

Въз основа на тези разпоредби, Х. счита, че институцията по пребиваване /НОИ България/ следва да вземе предвид трудовото възнаграждение, получавано при последната му работа /В. Вния/ в пълен размер, без да го ограничава до максималния месечен размер на осигурителния доход в България.

С решението на първоинстанционния съд е отхвърлено това становище в жалбата на Х. срещу решението на ТП на НОИ Благоевград, тъй като въпросът е бил разрешен с влязло в сила Решение №1744/13.11.2015 г. постановено по адм. д.№566/2015 г. на Административен съд Благоевград /приложено по настоящото административно дело/. Приел е, че оспореният административен акт е съобразен изцяло с влязлото в сила решение на Административен съд Благоевград и не противоречи на материалноправните разпоредби.

Така постановеното решение е правилно. Оспорваното в настоящото съдебно производство решение на директора на ТП на НОИ Благоевград потвърждава разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица, с което в изпълнение на указанията, дадени с влязло в сила Решение №1744/13.11.2015 г. постановено по адм. д.№566/2015 г. на Административен съд Благоевград е изменен размерът на обезщетението за безработица на Х.. Въпросът относно размера на обезщетението за безработица, което следва да бъде отпуснато н Х. и периода, за който следва да се отпусне е решен с влязъл в сила съдебен акт. В изпълнение на този влязъл в сила акт е постановено разпореждане, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ.Аистративният орган се е съобраизил с влязлоо в сила съдебно решение и с това, че не е оправомощен да решава отново въпрос, решен със сила на присъдено нещо. Преценката за законосъобразност на административния акт и в настоящото съдебно произнодство, също следва да съобрази произнасянето с влязло в сила решение на Административен съд Благоевград, в изпълнение на което е издадено Решение №1040-01-2/19.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него Разпореждане №011-01-66-10/08.12.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Благоевград.

С оглед изложеното се налага изводът, че решение №1197/17.07.2017 г. по адм. д.№98/2017 г. на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1197/17.07.2017 г. по адм. д.№98/2017 г. на Административен съд Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.