Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 521 от 12.10.2016 г., постановено по адм. дело № 421/2016 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъдил Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ (ГДИН) да заплати на Б. Т. Е. сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същия за периода от 09.05.2016 г. до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноските на ищеца по делото. В останалата част, за разликата до 10 000 лева, искът на Б. Т. Е. е отхвърлен.

Касационната жалба, подадена от Б. Т. Е., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", в З. [ място] е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено, на осн. чл. 228 вр. чл. 158, ал. 3 АПК, с влязло в сила Определение № 9566 от 18.07.2017 г., постановено по настоящото дело.

Производството е продължило по подадената от ГДИН касационна жалба, в която се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение в осъдителната част.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално...