Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Л. П., чрез адв. А. Я., срещу Решение № 1529 от 08.11.2016 г., постановено по адм. д. № 333 по описа на Административен съд – Благоевград (АС – Благоевград) за 2016 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-010-6500/16923 от 06.04.2015 г., издаден от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяването му съдът не е съобразил редакцията на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 11 от 03.04.2008 г., Наредба/та) към датата на поемане на задължението. Според касационния жалбоподател за него не е съществувало изискване да подава ежегодно заявление за подпомагане в следващите пет години и не се е предвиждало връщане на суми. Задължението по чл. 4, т. 3 от Наредбата не е съществувало към този момент и то не може да се прилага с обратна сила за вече сключени договори, а само за поети ангажименти по мярка 211 след 01.03.2011 г. Съдът не е мотивирал извода си, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон с оглед посоченото възражение и не е обсъдил твърдяното, че вземането не е установено с влязъл в сила административен акт, доколкото посоченият като основание Акт за прекратяване...