Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П. П., подадена чрез процесуалния представител адв. В. К., против решение № 730 от 26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2013/2016 г. по описа на Административен съд–Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03000315008045-091-001/ 13.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., в частта потвърдена с Решение № 173/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП.

В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се за отмяна на решението и отмяна на ревизионният акт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр. В., чрез юрк. Н.-П., моли да бъде оставена касационната жалба без уважение, като неоснователна, и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Предмет на касационно обжалване е решение на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-03000315008045-091-001/ 13.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., в частта потвърдена с Решение № 173/24.06.2016 г., на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с която за м. 7.2010г. на [фирма] са установени задължения за ДДС в размер...