Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. К, чрез процесуален представител, срещу решение № 121/23.03.2017 г. по адм. д. № 692/2016 на Административен съд – Добрич.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано и излага съображения. Иска отмяна на съдебния акт в частта му, с която е отменена част от административния му акт и е задължен да предостави обществена информация по т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от заявление по ЗДОИ, вх. № РД-01-3200/01.06.2016 г.

Ответникът по касационна жалба – К. П. А. от [населено място], чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваната част от съдебното решение е отменено решение на № 1227/14.12.2016 г. на кмета на О. К в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация за въпросите по т. 2 – „По какви въпроси в коя сфера на обществено-икономическия и политически живот Ви съветват консултантите“; по т. 4 – „Какво налага наемането на консултанти по граждански договори“; по т. 5 – „Кои са специалистите, на които сте се доверили да Ви консултират“; по т. 6 – „Има ли сред тях роднини и близки на съпартицийте Ви“ и по т. 7 – „Каква е личната ви оценка за ползата от тези консултанти-конкретно“, по заявление по ЗДОИ вх. № РД-01-3200/1.06.2016 г. на ел. поща на О. К като е задължен кметът на общината да предостави на искателя достъп до посочената в отменените части на административния акт обществена информация, съобразно задължителните указания, дадени му от първоинстанционния съд.

АС е установил, че със заявление вх. № РД-01-3200/01.06.2016 г., подадено на ел. поща на О. К жалбоподателката, в качеството ѝ на журналист от в-к “168 часа” е поискала от кмета на О. К достъп до следната информация:

1. Колко граждански договори е сключила община К. от встъпването ѝ в длъжността кмет до 01.06.2016 г.?

2. По какви въпроси и в коя сфера на обществено-икономическия и политическия живот Ви съветват консултантите?

3. На каква стойност са сключените консултантски договори в цитирания период?

4. Какво налага наемането на консултанти по граждански договори?

5. Кои са специалистите, на които сте се доверила да Ви консултират?

6. Има ли сред тях роднини и близки на съпартийците Ви?

7. Каква е личната Ви оценка за ползата от тези консултанти-конкретно?

В законоустановения срок не е последвал отговор по подаденото заявление и мълчаливият отказ е обжалван пред Административен съд - Добрич. С решение № 368/31.10.2016 г. по адм. д. № 380/2016 г. по описа на съда мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната за произнасяне на административния орган. В изпълнение на решението на съда административният орган е поискал от третите лица, засегнати от исканата информация съгласие за предоставянето ѝ по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ.Т не е дадено, след което е постановено атакуваното решение № 1227/14.12.2016 г. на кмета на О. К. С решението е разрешено достъп до информация по т. 1 и т. 3 от заявлението. По т. 2 от искането е посочено, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. По т. 4 от искането е посочено, че искането не представлява обществена информация. Даден е само бланкетен отговор, че възложените дейности по гражданските договори не съвпадат със задълженията на служителите на общинската администрация. По т. 5 от заявлението е посочено, че искането се отнася до лични данни на засегнати трети лица, поради което не е налице надделяващ обществен интерес. По т. 6 от заявлението е посочено, че не е ясно каква информация се иска, поради което е налице затруднение на административния орган да отговори на този въпрос. По т. 7 от заявлението е посочено, че искането в тази му част не е обществена информация, а е по-скоро въпрос от интервю, на което административният орган няма задължение да отговори.

За да отмени оспорения административен акт в цитираните части, съдът е приел от правна страна, че сключването на граждански договори от О. К е част от нейната дейност и е свързана с обществения живот на страната; Решението на кмета по т. 4 от искането противоречи на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ; Ограничаването на предоставянето на лични данни относно специалистите, които консултират кмета, във връзка с т. 5 от искането, само до техните имена, не представлява нерегламентирано посегателство върху личността на тези лица и не е посегателство върху личния им живот. По т. 6 е прието, че в конкретния случай административният орган е постановил отказ без да даде възможност на заявителя да уточни искането си с което е постановил решение в противоречие с материалния закон. По т. 7 са изложени съображения, че същността на въпроса се състои в даване на мотивиран отговор за ползата от сключените граждански договори с външни за О. К лица. Ефективността на действията на О. К е свързана с обществения живот на страната и е обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Аргументирането на ползата от сключените граждански договори е основа за съставяне на мнение на заявителя относно дейността на О. К.

Решението на Административен съд – Добрич в частта по т. 2, 4, 5 и 6 от искането по ЗДОИ е правилно и законосъобразно.

По отношение на т. 2 от искането касаторът твърди, че от извършения съдебен контрол не става ясно дали оперативната самостоятелност на административния орган е приложена неправилно или същият е излязъл извън пределите на оперативната си самостоятелност. Следва да се посочи, че предмет на искането по ЗДОИ не е дали кметът разполага с правомощия да сключва договори с консултанти, а какъв е предметът на конкретно сключените договори – по кои въпроси консултантите реализират своите компетенции срещу заплащане с общински (бюджетни) средства. Безспорно, кметът разполага с правомощие, на основание, чл. 44, ал. 1, т. 15 и чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА да сключва възмездни договори с външни лица, според делегирания бюджет, като именно разходването на общински средства попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като по този начин гражданите, като данъкоплатци, ще си съставят мнение относно дейността на задължения субект. По този начин, законосъобразни се явяват и доводите на съда, касаещи свързаните с т. 2 от искането въпроси а именно „Какво налага наемането на консултанти по граждански договори“ (т. 4), респ. по какви причини следва да се похарчат общински средства за наемане на външни специалисти. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е изследвал писмения отговор на задължения субект с изх. № РД-01-955/16.02.2017 г., тъй като в него бланкетно е указано, че възложените дейности на лицата, с които са сключени граждански договори, съвпадат със задължения на различни служители и звена в общинската администрация на [населено място], без да са посочени причините – например - решение на Общинския съвет, поради които, въпреки че в общинската администрация са налични специалисти със съответните компетентности, се наемат допълнителни такива чрез сключването на допълнителни граждански договори.

По отношение на т. 5 от заявлението касаторът твърди, че отговор следва да се даде при доказан от заявителя надделяващ обществен интерес., Настоящият съдебен състав намира, че е правилна преценката на АС, че задължението на административния орган да обсъди липсата или наличието на надделяващ обществен интерес произтича от чл. 7, чл. 9 и чл. 35 от АПК, поради което не може да се счете, че изричното непосочване на такъв от заявителя презюмира липсата му. Административният орган е посочил, че исканата информация засяга лични данни на трети лица, но няма данни от административната преписка да е поискал изричното писмено съгласие на третото лице (третите лица) в съответствие с процедурата на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, която е задължителна, когато обществената информация е свързана с лични данни на трети лица, каквато е настоящата хипотеза. ВАС намира за правилни останалите изложени от АС доводи в мотивната част на решението по тази точка.

Касационният състав споделя съображенията на АС, че по т. 6 кметът е нарушенил ЗДОИ с обжалвания акт, тъй като административният орган е бил задължен на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ да уведоми заявителя, че следва да конкретизира искането си, ако то е било неясно.Това задължение на административния орган произтича и от общите правила на чл. 9, чл. 30, ал. 2 и чл. 35 на АПК.Пеният отказ поради твърдяната неяснота на заявлението е правилно преценен от съда за незаконосъбразен.

Решението на Административен съд – Добрич в частта по т. 7 от искането по ЗДОИ е неправилно.

Искането по т. 7, а именно „Каква е личната Ви оценка за ползата от тези консултанти-конкретно?“ не попада в приложното поле на закона, тъй като не се иска информация, която е създадена и съхранявана от административния орган, респ. не е нито официална информация, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, нито служебна, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Неправилно съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да тълкува искането и да приеме, че то има различен смисъл от формулировката си. Така формулиран въпроса в т. 7 касае лично мнение и препоръки на физическото лице, което е на длъжност кмет на общината, свързан е с неговата оценка на определени факти, и няма характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗДОИ, поради което неправилно съдът е отменил оказа за предоставяне на информация по т. 7. Правилни са посочените в административния акт доводи, че в тази си част заявлението не представлява искане за предоставяне достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.

Решението на Административен съд – Добрич в частта по т. 2, 4, 5 и 6 от решението на кмета по ЗДОИ следва да бъде оставено в сила, а в частта по т. 7 – да бъде отменено съдебното решението и вместо него постановено друго, с което се отхвърля оспорването срещу т. 7 от решението на кмета..

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят част от направените разноски (общо 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение) за производството пред ВАС съразмерно на частта на първоинстанционно решение, което се оставя в сила - а именно 480 (четиристотин и осемдесет) лева, платими от община К..

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 121/23.03.2017 г. по адм. д. № 692/2016 на Административен съд – Добрич В ЧАСТТА с която е отменено решение №1227/14.12.2016 г. на кмета на община К. по т. 7 и същият е задължен да предостави обществена информация по т. 7 от заявление по ЗДОИ, вх. № РД-01-3200/01.06.2016 г. И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К. П. А., с адрес в [населено място], срещу т. 7 от решение № 1227/14.12.2016 г. на кмета на О. К.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121/23.03.2017 г. по адм. д. № 692/2016 на Административен съд – Добрич в останалата му част.

ОСЪЖДА община К. да заплати К. П. А., с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] разноски по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.