Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу частта от решение №958/17.02.2017 г. по адм. дело №12142/2016 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение № Ж - 918/31.10.2016 г. на КЗЛД в останалата му част ( извън частта по т. 1, която е обявена за нищожна). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, като навежда и доводи за материалноправна незаконосъобразност, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - община К., представлявана от кмета си, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседение, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационна жалба - С. Т. М., жив. в [населено място], чрез процесуален представител иска уважаване на касационната жалба и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови оспорената част от съдебното решение, с която е отменено решението на КЗЛД, в частта по т. 2, с която на община К. е наложена имуществена санкция на община К. на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД, в размер на 11 500 лева, за това че в качеството си на администратор на лични данни е обработила личните данни на С. Т. М. в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ), съдът...