Производството е по чл. 208 и сл. отАдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. Р срещу Решение № 7 от 27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 33/2017 г. по описа на Административен съд - Русе, с което по жалба на [фирма] е обявен за нищожен отказа на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Р, обективиран в писмо рег.№ 30-5065-1#1/16.01.2017 г., за издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3, изр. 2 от ДОПК за дължимия от дружеството туристически данък за 2011 г. и делото изпратено като преписка на орган по приходите при О. Р за разглеждане и произнасяне по искането.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решенето, като постановено в нарушение на закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение и отхвърляне жалбата на [фирма] срещу отказа на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Р, обективиран в писмо рег.№ 30-5065-1#1/16.01.2017 г., за издаване на акт за установяване на задължение за туристически данък за 2011 г. на основание чл. 107, ал. 3, изр. 2 от ДОПК.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], в писмен отговор, чрез пълномощници адв. Я. и адв. Д., оспорва касационнната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд – Русе.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел за установено от фактическа стана следното:

[фирма] е...