Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуален представител, против решение № 14346 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7046/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение. Иска се отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.Оните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на закона относно констатираните нарушения, които счита за съставомерни по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ.

Ответницата Р. П. М. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Счита за доказана обективната и субективна съставомерност на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, поради което допуснатото нарушение на императивната разпоредба на чл. 314 от ЗСВ при преквалификацията му не води до отмяна на решението на Прокурорската колегия на ВСС само на това основание.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество установи следното:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил Решение по т. 8 от Протокол № 1/26.04.2016 г. на Прокурорската колегия на ВСС, с което е потвърдена на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ заповед № 864/29.12.2015 г. на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура, с която на М. й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - „забележка“, за извършени от нея...