Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. В. И. чрез адв. Г. против решение № 2048/17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 696/2014г. от Административен съд - Благоевград. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон и на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – полицейски орган при РУ „Полиция“-С. – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на П. отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес като същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че заповед рег. № 485/26.09.2014г. за задържане на лицето А. В. И. за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при наличие на материалноправните предпоставки за издаването и.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Представените по делото писмени доказателства не установяват по безспорен начин данни за съпричастност на И. към извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, довели до задържането и.

Изводът на съдебния състав, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за задържане не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Действително, оспорената заповед е издадена от...