Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” – Б. при ЦУ на НАП срещу Решение № 887 от 19.05.2015г., постановено по адм. дело № 2108 от 2012г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/06.07.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Б., потвърден с Решение № 358/24.09.2012г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Б., с който за П. Д. К. от [населено място] е установено допълнително задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 19 468, 32лв., ведно със съответните лихви за забава.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че релевантно за преценката относно наличието на обстоятелство за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК е всяко превишение на разходваните средства над получените, а не само констатирано отрицателно салдо в годишен аспект. Сочи, че и в годишен аспект относимите параметри на съставения паричен поток мотивират извод за недостиг, в който смисъл е и заключението на експерта по проведената ССчЕ. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – П. Д. К., чрез процесуален пълномощник, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието...