Образувано е по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адв. С. М – САК, срещу Решение № 148 от 09.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2800/2014 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответната страна – Агенцията по вписванията, чрез пълномощника си ст. юрк. А. Г., в писмения си отговор поддържа становище за неоснователност.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК предвид приложения по делото пощенски плик, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на [фирма], представлявано от управителя Р. Д. М., срещу Агенцията по вписванията [населено място], с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени, вследствие незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, имуществени вреди в размер на 2 500 лева и неимуществени вреди в размер на 2 500 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че жалбата на ищеца с рег. № 20130930173236 е била неправилно администрирана от длъжностно лице на ответника и изпратена на СГС вместо на С., в района на който се намира седалището на търговското дружество. Установено е още, че жалбата на ищеца с рег. № 20130930172854, макар и правилно адресирана е неправилно изпратена отново на СГС. При тази фактическа установеност съдът е приел, че е налице първият от комулативно изискуемите елементи на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ2, а именно незаконосъобразни фактически действия от страна на длъжностни лица на ответника, извършени при и по повод административната им дейност.
Останалите елементи от фактическият състав на нормата обаче съдът не е установил.
Настъпването на имуществени вреди не е било доказано от ищеца, при условията на пълно и главно доказаване, въпреки указанията на съда за разпределението на доказателствената тежест.
Неимуществени вреди, каквито се претендират, не се търпят от търговско дружество, тъй като такива вреди засягат лични, морални, психически и естетически чувства на увреденото лице, а търговецът представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Решението, на основанията, посочени в чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил релевантните за спора факти, обсъдил е събраните в хода на производството доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е достигнал до верни правни изводи, които настоящата инстанция споделя изцяло.
Касаторът твърди, че съдът не му е дал възможност да попълни делото с доказателства, с което е допуснал нарушение на чл. 7, чл. 9 и чл. 17, ал. 4 АПК. Възражението е неоснователно. Съдът е преценил всички факти и доводи от значение за случая (чл. 17 няма ал. 4, от една страна; от друга – текстът засяга представителството на административните органи).
В проведеното на 27.10.2014 г. открито съдебно заседание, в което процесуален представител на ищеца не се е явил, съдът е разпоредил да се издаде съдебно удостоверение, поискано от него с исковата молба, съгласно което СГС следва да издаде друго, от което да е видно кои са страните, датата на образуване и статуса на делата, образувани по жалба на [фирма] с вх. № 20130930172854, изпратени от АВ, както и на коя дата са изпратени до С.. Удостоверението е било издадено с дата 30.10.2014 г. и получено от адв.. М на 19.11.2014 г. В същото заседание е удовлетворено и искането на страната за допускане на свидетел при режим на „довеждане“.
В следващото съдебно заседание, проведено на 01.12.2014 г. ищецът, който е бил редовно призован, не се е явил, не е изпратил процесуален представител, не е представил удостоверение от СГС за сочените факти и не е изложил причини за това си процесуално бездействие, при което съдът е дал ход на делото, заличил е допуснатия до разпит свидетел, счел е делото за изяснено при наличните доказателства, тъй като не са били налице неудовлетворени доказателствени искания и е дал ход на устните състезания.
При тези констатации настоящата инстанция намира, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и е бездействал да установи факти, каквито твърди че са относими за правилното решаване на спора, поради което и правилно съдът е основал решението си на наличните по делото доказателства, установяващи фактическа обстановка, изключваща отговорност на държавата в конкретния случай.
Пред настоящата инстанция не се представят доказателства, оборващи заключенията на първостепенния съд, поради което обжалваното решение, като правилно, ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148 от 09.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2800/2014 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно. Особено мнение: