Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД на НА С. против решение № 7279/28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 6981/14г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на задължение по Декларация № 14001076/15.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр.С., потвърден с Решение № АУ-12/09.06.2014 г. на Директора на ТД на НАП-гр.С..

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Е. В. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Д. в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ е отменил Акт за установяване на задължение по Декларация № 14001076/15.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр.С., потвърден с Решение № АУ-12/09.06.2014 г. на Директора на ТД на НАП-гр.С., и е върната преписката на органа по приходите при ТД на НАП-гр.С., за произнасяне по поисканото ползване на данъчно облекчение от Е. В. Г. съгласно декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, подадена с вх.№ 2243911400166513/25.03.2014 г., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на чл. 22а, ал. 1 ЗДДФЛ.

За да отмени акта, съдът е приел, че са...