Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представлявано от управителя П. И. М., против Решение №1880 от 10.11.2014г. на Административен съд [населено място] по адм. д.№ 307 по описа за 2014г., в частта му

, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт №[ЕИК]/15.10.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП-Б., И. С., поправен с РА № 1315591/05.11.2013г., потвърден с Решение № 405/20.12.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП”- Б. при ЦУ на НАП,

само по отношение на установените с РА данъчни задължения по ЗКПО .

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в : необосновани фактически изводи, че посочените заематели на търговското дружество не са разполагали с възможност да дадат описаните парични заеми. На първо място това се отнася за получен от семейството на управителя на РЛ банков кредит в размер на 35 000лв. Същото се отнася и за посочените заематели физически лица, за които съдът е приел, че не е доказано да са дали заемите и да са разполагали със средства да го направят. За тези лица не е установено да са направили разходи на голяма парична стойност и неправилно техните декларации за даване на сумите не са взети предвид. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба ДД”ОДОП” Б. при ЦУ на НАП не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба...