Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА против решение № 104 от 25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 289/2014 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 год. изх. № 02-200-6500 / 5282 от 14.08.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие", с което е отказано финансиране на земеделския производител по СЕПП в размер на 36 539, 97 лева, по СНДП в размер на 18, 48 лева, по НР1 в размер на 19 959, 33 лева и по НР2 в размер на 1 519, 66 лева, като са оторизирани суми по СЕПП в размер на 0 лв., по СНДП – 0 лв., по НР 1 - 0 лв. и по НР 2 – 0 лева, както и поради това, че разликата между декларираните площи и установените надвишава 50 процента от действително стопанисваните са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 9, 62 лева, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че уведомителното писмо е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като отразява в пълна степен установения със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 на министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2013 година, който е задължителен за разплащателната агенция.
Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт.
Ответната страна – Ж. Ч. Р. оспорва жалбата, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано.
Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Ж. Ч. Р. срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № изх. № 02-200-6500/5282 от 14.08.2014 г. издадено на основание чл. 43, ал. 3, от ЗПЗП и чл. 12 от наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерство на земеделието и продоволствието(Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Въпреки това съдът е приел, че административният орган не е събрал доказателства относно относимите факти и е постановил акта си в противоречие с приложимите материалноправни норми. Базирайки се на заключението на приетите по делото съдебно-технически експертизи, съдът приема, че административният орган неправилно е определил недопустимата за подпомагане площ, поради несъобразяване с разпоредбите на Наредба № 5 от 10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища /Наредба № 5/ относно наличните в парцела храсти, камъни и тяхната конфигурация. На следващо място съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушения и при отстраняването на констатираните застъпвания.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че административният орган неправилно е определил недопустимата за подпомагане площ, поради несъобразяване с разпоредбите на Наредба № 5 от 10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища отм. ДВ бр. 15 от 24.02.2015 г., но действала към процесния период/. Съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/ всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“. Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД „Земеделие”, която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД –09–114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“. Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., О. на ВАС). В настоящия случай Ж. Ч. Р. е участвала в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя „ПДЗС“, за резултатите от което е уведомена с писмо № 94-4188/17.07.2014 г. Представена е Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи за 2013 и причините за изключване на части от тях от „допустимия слой“. По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. да е обжалван от Ж. Ч. Р. в законоустановения 14 – дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта отнасяща се до заявените от нея имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт.
В настоящия случай видно от заключението на вещото лице по отношение на площите на Ж. Ч. Р. ДФЗ коректно е приложил определения от МЗХ слой „Площи в добро земеделско състояние“, като размерът на установената площ попадаща в този слой е съответно 95.61 ха по СЕПП, 0.94 ха по СНДП, 86.73 ха по НР1 и 8.88 ха по НР2. Площта попадаща извън определения от МЗХ слой „Площи в добро земеделско състояние“ е съответно 22.33 ха по СЕПП, 1.02 ха по СНДП, 20.11 ха по НР1 и 2.22 ха по НР2. В този смисъл правилно процентът на наддеклариране е определен на 23.36 % по СЕПП, 108.51 % по СНДП, 23.19 % по НР1 и 25 % по НР2. Правна последица от така установения процент на надеклариране съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 на Комисията и чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г. е санкциониране на цялата заявена площ и налагане на санкция за бъдещ период по СНДП.
На последно място следва да бъде посочено, че правилно първоинстанционният съд е отчел, че ДФЗ незаконосъобразно не е отстранил в полза на Ж. Ч. Р. 0, 84 ха от парцел 47528-398-7-1 но предвид факта, че този парцел участва само в мерките СЕПП и НР 1, дори да беше отстранено застъпването в полза на ответника по касационната жалба, процентът на наддеклариране отново би бил над 20 %, което води до санкциониране на цялата установена площ.
По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано.
Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Ж. Ч. Р. срещу отказ на директора на ДФ „Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5282 от 14.08.2014.
При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 104 от 25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 289/2014 г. по описа на Административен съд Сливен и В. Т. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Ч. Р. срещу отказ на директора на ДФ „Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5282 от 14.08.2014 г.
ОСЪЖДА Ж. Ч. Р. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно. Особено мнение: