Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. в качеството му на едноличен собственик на [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място],ж. к.-" Х. Д. " бл. 177 " подадена чрез адв. Т. против решение №1233/ 29.12.2014г., постановено по адм, д. №605/2014г. по описа на Административен съд –София област.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, като уважи предявената му претенция.Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не ги е коментирал.Въпреки очевидното доказано бездействие на кмета на общината за издаване на разрешение към подчиненото му общинско предприятие за сключване на договор за автогарово обслужване - чл. 22, ал. 2 от ЗАвт.П. е отхвърлил предевяния по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск.

Ответникът, [община], редовно призован, се представлява от юриск.Х., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображерия, подробно развити и в писмен отговор и защита на жалбата.Счита, че възражениято за прекомерност на присъдените разноски за преклудирано.Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил изцяло предявения от касатора иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу [община] за присъждане на обезщетение за...