Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Пътна полиция" СДВР против решение по адм. д.№ 11433/ 2012 г. по описа на АССГ. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е материално незаконосъобразно и необосновано. Налице е основание по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за отнемане на СУМПС поради влезли в сила 7 наказателни постановления, с които са отнети всички 39 контролни точки на нарушителя. Представя НП № 156599, НП № 74529, НП № 114335, НП № 117878.

Ответната страна Д. Е. П., чрез процесуалния си представител по адм. д.№адм. д.№ 5517/ 2013 г. е оспорил касационната жалба. Претендирал е разноски за две съдебни инстанции (л. 17 по адм. д.№ 5517/ 2013 г.).

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебното решение и основателност на касационната жалба.Съгласно пар. 1 от Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. Броят на отнетите контролни точки по Наредба №І-139/2002 г. се запазва. Следователно 30 точки отнети по НП № 156599 / 29.12.2004 г. и НП № 114335/15.09.2006 г. следва да се вземат предвид при правилното решаване на спора.

Настоящата касационна инстанция е втора, след отменително решение № 7423 от 19.06.2015 г. по адм. д. № 5938 /2015 г. на петчленен състав, II колегия на Върховния административен съд. На основание чл. 244, ал. 2 АПК във вр. с чл. 239, т. 3 АПК, е отменено влязло в сила решение № 12461 от 27.09.2013 г. по адм. д. № 5517/2013 г. по описа на ВАС, VII отделение, с което в производство по чл. 208 и сл. от АПК е отменено решение № 1547 от 07.03.2013 г. по адм. д.№ 11433/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ) и е върнато на друг тричленен състав за ново произнасяне. За да постанови този резултат петчленният съдебен състав е приел, че отмененото наказателно постановление № 117878/ 29.08.2007 г. с решение по НАХД № 5465/20-14 г. по описа на Софийски районен съд следва да бъде съобразено от касационния състав.

В настоящото касационно производство ответната страна поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на всички разноски направени във всички инстанции в размер общо на 2165 лв., както следва: по адм. д.№ 7510/ 2015 г. по описа на ВАС, VІІ отд. в размер на 550 лева, по адм. д.№ 5938/ 2015 г. по описа на ВАС, V чл. състав, в размер на 450 лв.,по адм. д.№ 5517/ 2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд. в размер на 600 лв. и пред АССГ в размер на 550 лв.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се е явил и не е изразил становище по претенцията за разноски. Ответникът не се е явил и не изпраща представител при повторното разглеждане на касационната жалба. Приложена е защита от адвокат Л. Д. и списък за разноски с претенции за присъждането им.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, намира касационната жалба за допрустима и неоснователна по следните съображения.

Производството пред първоинстанционният съд е по жалба на Д. Е. П. против заповед за налагане на ПАМ №117878 от 08.06.2010 г. издадена от началник отдел „Пътна полиция” при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959/2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията за които се отнемат, е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за правоуправление на МПС №272623887, кат. *В***M*, издадено от ОПП-СДВР. В мотивите на заповедта са посочени четири наказателни постановления, с които се отнемат общо 44 контролни точки, а именно: НП №156599 от 29.12.2004 г., с което са отнети 10 к. т., НП № 74529/ 23.06.2006 г., с което са отнети 4 к. т., НП №114335 от 15.09.2006 г.,с което са отнети 20 к. т. и НП № 117878/ 29.08.2007 г., с което са отнети 10 к. т. За да отмени заповедта първоинстанционният съд е приел, че само две от описаните в заповедта наказателни постановления са представени по делото, а именно НП №156599 от 29.12.2004 г. и НП №114335 от 15.09.2006 г. Не е ценено НП № 74529 от 22.07.2005 г., с адресат друго физическо лице. Пред първата касационна инстанция са представени НП № 74529/ 23.06.2006 г. и НП № 117878/ 29.08.2007 г. С решение от 24.11.2014 г. по НАХД № 5465/2014 г. по описа на СРС, т. е. след приключване на адм. д.№ 5517/ 2013 г. по описа на ВАС, VІІ отделение, е отменено НП № 117878/ 29.08.2007 г.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДВП и чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДВП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на министерството на вътрешните работи. Съдът е постановил обосновано решение съобразно доказателствата по делото, свързани с влизането в сила на част от наказателните постановления, визирани в заповедта за изземване на свидетелството за управление на водача: НП № 156599/29.12.2004 г., с което са отнети 10 контролни точки и НП № 114335/15.09.2006 г. – с което са отнети 20 контролни точки. Представено е и

влязло в сила НП № 74529/23.06.2006 г., с което са отнети 4 контролни точки.

Правилни са изводите на съда, че по чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16 септември 2002 г. и по чл. 2, ал. 1 от действащата Наредба № Iз-1959 от 27. 12. 2007 г. общо са предвидени 39 к. т.

Съгласно пар. 1 от ПЗР на Наредба № Із- 1959/2007 г. б ро

ят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредба се запазва.

С отмяната на НП № 117878/ 29.08.2007 г., с което са отнети 10 к. т., контролните точки на жалбоподателя са 34, т. е. по-малко от 39 к. т., поради което не е налице основание по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на СУМПС. Следователно новонастъпилите обстоятелства, след постановяване на първоинстанционното съдебно решение не променят крайния резултат по делото.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като се вземат предвид и мотивите към настояото съдебно решение.

Ответната страна чрез адвокат Д. претендира присъждане на разноски, като пред настоящата съдебна инстанция е представен списък.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатска защита направени по адм. д.№ 5517/ 2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд.(първа касационна инстанция) поискани още със защитата по делото на л. 15. На л. 18 от адм. д.№ 5517/2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд., е представен договор за правна помощ с адвокат Л.Д., в който е отразено, че е платено в брой адвокатско възнаграждение от 600 лв., което се дължи от касационния жалбоподател.

Не следва да се присъждат разноски направени по адм. д.№ 5938/ 2015 г. по описа на ВАС, V чл. състав в производство за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК на влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 34, ал. 4 от ГПК пълномощното за адвокат Д. има сила до завършване на делото във всички редовни инстанции, т. е. до приключване на адм. д.№ 5517/ 2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд. Друго не е уговорено. Следователно, за да се приеме, че Д. Е.П. е направил разноски в отменителното производство е следвало да се представи нови пълномощно и договор за правна помощ, каквито няма по адм. д.№ 5938/ 2015 г. по описа на ВАС, V чл.

Не се дължат разноски по настоящото адм. д.№ 7510/ 2015 г. по описа на ВАС, VІІ отд. за адвокатска защита. Адвокат Л. Д. няма пълномощно по делото, което представлява втора касационна инстанция след отменителното решение на петчленен състав на ВАС, т. е. след като пълномощното й за процесуално представителство по адм. д 5517/ 2013 г. на ВАС, VІІ отд. вече няма сила. Поради това приложената разписка и списък за разноски са без значение. Искането е направено от лице без представителна власт за Д. П. и не подлежи на разглеждане.

Не следва да се присъждат от настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатска защита направени пред първоинстанционния съд по адм. д.№ 11433/ 2012 г. по описа на АССГ. Производството е приключило в полза на жалбоподателя, който е представляван надлежно от адвокат Д. видно от пълномощното на л. 34 от делото, но са присъдени само 10 лв. държавна такса и не са присъдени разноски за адвокатска защита. Допустима е защита по реда на чл. 248 от ГПК срещу този пропуск на съда. Настоящата инстанция присъжда направени пред първоинстанционния съд разноски, само ако променя резултата по делото, какъвто не е настоящия случай. Защитата от 28.01.2016 г. подготвена и подписана от адвокат Л. Д. (л. 9) не представлява молба по чл. 248 от ГПК. Такава обаче представлява писмената защита по адм. д.№ 5517/2013 г. по описа на ВАС VІІ отд.- л. 17, която следва да се изпрати на АССГ за произнасяне по искането за присъждане на адвокатското възнаграждение по адм. д.№ 11433/ 2012 г. по описа на АССГ. В

одим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, VII отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1547 от 07.03.2013 г., постановено по адм. д. № 11433/2012 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА

Столична дирекция на вътрешните работи, да заплати в полза на Д. Е. П., ЕГН: [ЕГН], [населено място], разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева).

ИЗПРАЩА

по подсъдност на Административен съд София - град молбата на Д. Е. П., направена с писмената защита на л. 17 по адм. д.№5517/ 2013 г. по описа на ВАС, VІІ отделение, за присъждане на адвокатско възнаграждение като разноски по адм. д.№ 11433/ 2012 г. по описа на АССГ.

Решението е окончателно.

Особено мнение: