Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП против Решение № 359 от 03.10.2014 г„ постановено по АД № 589/2013 г., по описа на Административен съд [населено място], с което е отменен частично Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/28.01.2013 г. на ТД на НАП гр. В. Т., потвърден с Решение № 186/22.04.2013 г. на Директора на ДОДОП гр. В.Т., както и в частта, в която ДОДОП е осъдена да заплати разноски в размер на 3400, 10 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] оспорва същата чрез процесуалните си представители адв.Ц. и И..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Админстративен съд [населено място] е бил РА №[ЕИК]/28.01.2013г.,издаден от Т. И. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Т. в обжалваната част по ЗДДС, с която на ревизираното дружество за данъчни периоди месец юли, август, октомври, ноември и декември 2009г. и данъчен период месец януари 2010 г. е отказано право...