Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. С., от [населено място] против решение № 155 / 15.05.2015 г. по адм. дело № 53 / 2015 г. на Административен съд - Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на §4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) и т. 8г от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че изпълняваната от него длъжност „ел. монтьор” за периодите 06.01.1975 г. – 29.04.1978 г. и 04.06.1980 г. – 04.11.1981 г., касае поддръжката експлоатацията на високоволтови съоръжения и включва поддръжката на трафопостове и захранващите ги високоволтови кабелни мрежи и затова категоризацията на труда следва да бъде от втора, а не от трета категория, с произтичащите от това последици за възникване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – В. не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че представените по делото документи не установяват, че положеният от жалбоподателя труд е бил втора категория. Правилно административния орган е зачел положения труд - „ел. монтьор“ в звено „Е. и К. и А“ - като трета категория, т. к. лицето не е било от категорията работници, полагащи труд на изрично посочен обект, каквото е изискването по чл. 8г от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране отм. .

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие...