Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], против решение №761 от 14.04.2015 г. по адм. д. № 304/2015г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № РД-6/13.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ–П. и разпореждане № 1906/11.12.2014 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – П..

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 42, ал. 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Р здравноосигурителна каса, [населено място], не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № РД-6 от 13.01.2015 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – П. и потвърденото с него разпореждане № 1906 от 11.12.2014 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 33-01-9 от 01.12.2014 г. С оспорените актове Районната здравноосигурителна каса (Р.) – П. е задължена да възстанови по сметка на ДОО сумата 104.63 лв., представляваща неправилно изплатени на Д. Т. Ф. парични обезщетения за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст през периода 29.07.2014 г. - 06.08.2014...