Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от едноличен търговец (ЕТ) „Корифена – И. К.“, с ЕИК[ЕИК], представлявано от И. К., срещу Решение № 2210 от 15.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1622 по описа на Административен съд – Бургас за 2014 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Заповед № 03-РД/1068 от 12.06.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с която е постановен пълен отказ от финансиране на заявление за подпомагане с ИД № 02/311/00927 от 16.05.2013 г. на [фирма] със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от държавния бюджет. В касационната жалба се възразява срещу възприетото в обжалваното съдебно решение, че с изкуствено създаване на необходимите условия за получаване на плащане, настоящият касатор е целял единствено получаването на облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане на ЕЗФРСР, а преследваната със схемата цел няма да може да бъде постигната. Оспорва се и извода на съда, че целта на едноличния търговец е единствено получаването на облага, а не осъществяването на предложения проект. Касаторът се позовава на решение по дело С-434/12 на Съда на Европейския съюз (С.) и иска отмяната на обжалваното съдебно решение и на оспорената заповед. Излага подробни аргументи срещу възприетото в мотивите на административния акт.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ не се явява и не се представлява в съдебното заседание. В представена по делото молба – становище оспорва касационната жалба и изразява подробно мотивирано мнение за нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Заповед № 03-РД/1068 от 12.06.2014 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на [фирма], с ИД № на проекта 02/311/00927 и стойност 570313, 86 лв. за „Преустройство и обзавеждане на къща за гости в [населено място], общ. Малко Т.“.
Въз основа на приетите по делото и обсъдени доказателства, които се съдържат в административната преписка по издаването на оспорената заповед, първоинстанционният съд е направил извод, че тя е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Дал е мотивиран отговор на възражението на жалбоподателя за допуснато от административния орган противоречие предвид първоначалното становище за допустимост на заявлението според отчет за съответствие от 28.05.2013 г. и направения впоследствие извод в обратна насока. Съдът е приел за обоснована на доказателствата и в съответствие с чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 30 от 11.08.2008 г./Наредба/Наредбата) преценката на административния орган за наличие на несъответствие с критериите за допустимост с оглед установените след регистрацията обстоятелства. Намерил е за обоснован на доказателствата направения от административния орган извод, че представените две разписки за получена сума от И. А. К., в качеството й на собственик на [фирма], с ЕИК [ЕГН] на 11.10.2012 г., в размер на 7100, 00 лв. от продажбата на картофи, не удостоверяват реални факти. Посочил е, че липсата на предпоставката по чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е достатъчно основание за отказ от финансиране на заявлението. Изрично е мотивирал становище, че в случая чл. 13, ал. 2 от Наредбата е неприложим. Приел е, че установените факти досежно родствената връзка между едноличния търговец и неговия пълномощник, са послужили само като допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че заявителят е целял да установи „изкуствени условия“, обосноваващи правото му на финансиране. В тази връзка се е позовал на чл. 7, ал. 2 и пар. 1, т. 31 от Допълнителната разпоредба от Наредбата, и чл. 4, пар. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (Регламент (ЕС) № 65/2011). Обсъдил е и приетото в Решение по дело С-434/12 на С., като в заключение е споделил направената от административния орган преценка. Решението е правилно.
За финансово подпомагане на проекти по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР могат да кандидатстват ЕТ и юридически лица, които: 1. са регистрирани по Търговски закон или Закона за кооперациите
; 2. са регистрирани като земеделски производители по реда на
Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители
(ДВ, бр. 10 от 1999 г.) и/или като тютюнопроизводители по Закона за тютюна и тютюневите изделия
; 3. имат седалище или клон със седалище на територията на община, посочена в приложение № 2; 4. са микро-, малко или средно предприятие по смисъла на
чл. 3 от ЗМСП (ЗАКОН ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ)
; 5. имат приход минимум 50 % през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги; 6. са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията (чл. 13, ал. 1 от Наредбата).
Отказът, обективиран в оспорената заповед е издаден на основание чл. 31, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 27, ал. 3, т. 1, чл. 13, ал. 1, т. 5 и ал. 2 и чл. 13а, ал. 1 от същата, във вр. с чл. 107, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и Съвета от 25.10.2012 г. и чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Едноличен търговец „Корифена – И. К.“ е земеделски производител съгласно Регистрационна карта на земеделски производител от 06.02.2013 г. В приложения към анкетната карта анкетен формуляр е посочила, че използва нива под наем с № от КВС 010156, площ от 1, 0299 ха, като за текущата стопанска година по таблица 2, графа „Засети култури/засадени площ“ е попълнен ред 3095 „Други (угари и други)" – 1, 0299 ха. Не е отбелязан никакъв друг вид земеделска култура, в това число картофи.
Установява се, че от [фирма] на 16.05.2013 г. е подадено Заявление за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване на неземеделски дейности", за което е получил идентификационен № 02/311/00927 с наименование на проекта „Преустройство и обзавеждане на къща за гости в [населено място], общ. Малко Т.“. Приложена е към него Годишна данъчна декларация на И. А. К. по чл. 50 от Закон за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) от 25.04.2013 г., с която по Приложение № 3 – доходи от друга стопанска дейност, таблица № 2 е деклариран доход от продажба на произведени непреработени продукти от селско стопанство – картофи, с място на извършване на дейността [населено място], общ. Малко Т., в размер на 7100, 00 лв. Такъв приход е деклариран и в приложената Справка – декларация за приходи от продажби по видове дейности през предходната година (01.01.2012 г.–31.12.2012 г.) по таблица № 1 и общ приход през тази година в размер на 14037, 21 лв. Предвид установени непълноти и неясноти на заявлението до ЕТ е изпратено Уведомително писмо (УП) № 583/11311 с изх. № 01-6500/12435 от 07.10.2013 г., получено от него на 11.10.2013 г., чрез пълномощник. По т. 2 от него на кандидата е указано, че не са представени разписки или други документи, доказващ приходите и разходите му, свързани с приходите от декларираната земеделска култура – картофи, като му е указано в десетдневен срок от получаване на писмото да представи налични документи, доказващи доходите на кандидата от декларираната земеделска култура – картофи. Представен е отговор, към който по т. 2 от УП са приложени разписки, за доказване на приходите от декларираната земеделска култура – картофи. Съгласно двете представени и неоспорени в хода на съдебното производство разписки, издадени на 11.10.2012 г. от И. К., в качеството й на собственик на [фирма] с вписан ЕИК, на посочената дата е получила сумите 3100, 00 лв. и 4000, 00 лв. от А. Б. К. на основание „Сделка по покупко продажба на земеделска продукция – картофи“.
При тези данни правилна е направената от административния съд преценка за законосъобразност на спорната заповед, тъй като са били налице правните и фактически основания за отказ за финансово подпомагане по заявлението. Предвид констатирани непълноти и неясноти административният орган е изпълнил законовото си задължение да изиска допълване на преписката и изясняване на обстоятелствата. В резултат, неустановено и недоказано е останало, че кандидатът за подпомагане отговаря на условията по чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а именно че има приход минимум 50 % през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги, при деклариран общ приход през 2012 г. в размер на 14037, 21 лв., включително в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от тази Наредба.
По волята на законодателя право да кандидатстват за предоставяне на финансова помощ имат кандидати, които са получили приходи от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейност. По смисъла на легалната дефиниция по пар. 1, т. 25 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (в относимата редакция) "земеделска дейност" е производството на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Съществуването на тези хипотези не се установява от представените от кандидата документи, в това число от годишна данъчна декларация за 2012 г. на К. и разписките за продажба на картофи. Не са представени никакви допълнителни доказателства, за да се приеме, че декларираният от продажбата на картофи доход е от произведена от К. селскостопанска продукция, тоест извършвана земеделска дейност, в резултат на която да е реализиран декларирания доход. В този смисъл, правилно е посочено от първоинстанционния съд, че достатъчно основание за постановения отказ за подпомагане е непредставянето на документи, които несъмнено доказват обстоятелствата за реализиран приход от земеделска дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30
от 11.08.2008 г. на кандидата. Липсата на такива дава основание да се приеме, че касационният жалбоподател не установява предпоставката по чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и като резултат проектът му е недопустим за предоставяне на финансова помощ.
Доколкото кандидатът за подпомагане не отговаря на критериите по чл. 13, ал. 1 и във вр. с ал. 2 от Наредбата, не следва да се обсъждат въпросите, свързани с финансовите условия за получаване на помощта, в това число коментираната функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Дадената квалификация, че кандидатстването на едноличния търговец е формално с оглед осигуряване на предимство пред други кандидати, създаването на изкуствени условия и т. н. за получаване на финансиране е без значение в случая. Това би било релевантно в случай, че заявлението е подадено от лице - кандидат за финансово подпомагане, което отговаря на критериите по чл. 13, ал. 1, респ. по чл. 13, ал. 1, във вр. с ал. 2 от Наредбата, което по отношение на [фирма] не е установено.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да прецени, че решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2210 от 15.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1622 по описа за 2014 г. на Административен съд – Бургас .
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение: