Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция „Социално подпомагане – К. село” - [населено място], срещу решение № 2297 от 03.04.2015 г. по адм. д. № 10366/2014 г. по описа на Административен съд - София град, първо отделение, 18 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, включително и в частта му за присъдените разноски, които били прекомерни.

Ответницата – Е. Л. Р. - П., като майка и законен представител на детето Л. Ж. П., чрез пълномощника адвокат М., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 2297 от 03.04.2015 г. по адм. д. № 10366/2014 г., Административен съд – София-град, първо отделение, 18 състав, е отменил заповед № 921 от 03.09.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане - К. село” - [населено място], потвърдена с решение № РД 01 - 478 от 07.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място]. Върнал е преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане - К. село” - [населено място], за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени с решението. Съдът е приел, че в хотел „О.”, к. к. П. на детето Л. П. е проведена социална рехабилитация, а не медицинска такава, поради което не е било необходимо мястото да представлява обект, отговарящ на стандартите по Наредба № 30/2004 г. Направен е извода, че административният орган незаконосъобразно е отказал добавка за социална интеграция по

чл. 42, ал....