Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния представител адв.Х., против Решение № 2345 от 31.10.2014 г. по адм. дело № 61/2014г. по описа на Административен съд Пловдив, с което решение е отхвърлена подадената жалба против Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/12. 09. 2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., поправен с РА за поправка №Р-1130551/06.10.2011г., в частта, потвърдена с решение № 1179/02.12. 2011г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението“ П. /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П./ при ЦУ на НАП и частта, в която няма влязло в сила съдебно решение предвид решение по адм. Дело № 6521/13г. по описа на ВАС, първо отделение, досежно непризнато право на приспадане на данъчен кредит и лихви по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] и досежно допълнително начислен корпоративен данък за 2009г., със съответните лихви върху него.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 39 355, 61лв. главница и съответните лихви и допълнително начислен корпоративен данък за 2009г. и съответните лихви. Претендира се заплащане на съдебните разноски за всички съдебни инстнации.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от процесуалния представител юрск. К., моли да бъде отхвърлена касационната жалба...