чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) .
Образувано е по жалба на С. С. Ш. – съдия в Районен съд - [населено място], против решенията на Висшия съдебен съвет, взети по т. 9.2 и 9.4. от протокол №
48 от заседание на 24.09.2015 г., с които възражението й е оставено без уважение и на основание чл. 206 във връзка с чл. 205, ал. 3 от ЗСВ
, е приета комплексна оценка от атестирането "Добра" – 80 точки.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорените решения поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) и целта му, както и на Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител. Иска се отмяна на оспорените решения и връщане на преписката на кадровия орган на съдебната власт за ново произнасяне.
Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител А. Р., е оспорил жалбата и е изразил становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата на С. С. Ш. е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 206 от ЗСВ .
Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателката Ш. е съдия в Районен съд - [населено място], с юридически стаж по чл. 164 ЗСВ 6 години, 2 месеца и 28 дни, от които в органите на съдебната власт – 3 години и 2 дни е младши съдия в Окръжен съд - [населено място] и от 07.10.2013 г. е съдия в Районен съд - [населено място]. Периодът на атестацията обхваща 05.05.2011 г.- 16.06.2015. Предходни атестации няма.
С молба рег. индекс № 11-07-1242 от 12.06.2015 г., Ш. е сезирала КПА при В. с искане за откриване на процедура по атестирането й, на основание чл. 203, ал. 1 ЗСВ във връзка с чл. 32, ал. 4 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи.
С решение по т. 44.1 от протокол № 32 от заседание, проведено на 16.06.2015 г., Комисията по предложенията и атестирането на В. е приела предложението на С. С. Ш. - съдия в Районен съд - [населено място], за периодично атестиране, на основание чл. 196, т. 2 ЗСВ, а с решение по т. 44.2 е указала на административния ръководител на Окръжен съд - [населено място], на основание чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗСВ, да определи състав на Помощна атестационна комисия (ПАК) в съответствие с Методиката за атестиране за проверка на дейността на С. С. Ш. - съдия в Районен съд - [населено място], и предложение за комплексна оценка на същата.
При спазване на чл. 204, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗСВ, със заповед № РД-07-247 от 25.06.2015 г. на председателя на Окръжен съд - [населено място], е определена Помощна атестационна комисия от трима съдии от цитирания съд, двама от които са от гражданско отделение и един от наказателно отделение, като на 30.06.2015 г. Ш. е била уведомена за състава на комисията и не е подала възражение.
Административният ръководител – председател на Районен съд - [населено място], не е изразил становище за атестираната, тъй като е посочил, че от назначаването на Ш. на длъжност „съдия” в поверения му съд - 07.10.2013 г., тя не е разглеждала дела, тъй като е била последователно в отпуск за временна нетрудоспособност, в отпуск поради бременност и раждане, както и в отпуски по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 КТ. Ето защо становище по чл. 30, ал. 2 ЗСВ е дал административният ръководител – председател на Окръжен съд - [населено място], където Ш. е работила като младши съдия. В цитираното становище е отчетено, че съдията е участвала в състави по въззивни наказателни и граждански дела, които са били различни по обем и сложност. Изразено е положително мнение относно ползваната правна терминология, мотивираност на актовете с позоваване на съдебната практика и теория, както и интерес към повишаване на юридическите познания. Но по отношение на спазване на сроковете е отбелязано, че са налице забавяния, като не малка част от актовете са постановени със закъснение по-голямо от един месец. Констатираната трудност в организацията на работа е довела до обръщане на внимание, както от съдията наставник, така и от административното ръководство. Независимо от уважението и колегиалността, които атестираната демонстрира при комуникациите си с колеги, не е склонна да спомага във връзка с организацията й на работа. Посочено е, че със заповед № РД-07962 от 18.02.2013 г. на административния ръководител й е обърнато внимание по чл. 327 ЗСВ.
Помощната атестационна комисия (ПАК) е изготвила и предоставила на Комисията по предложенията и атестирането обобщен доклад за резултатите от проверката и предложение за комплексна оценка " добра" - 84 точки.
С решение по т. 9.1 от протокол № 41 от заседание на 03.08.2015 г., Комисията по предложенията и атестирането (КПА) на В. е приела, че са налице условията по чл. 196, т. 2 от ЗСВ
за провеждане на периодично атестиране на С. С. Ш. - съдия в Районен съд - [населено място] и е приела предложението на ПАК. С решението по т. 9.2 от същия протокол е приела предложението на ПАК и е изготвила положителна комплексна оценка "Добра" - 80 (осемдесет и четири) точки - на основание чл. 204а, ал. 3, т. 2 от ЗСВ
. Понижението на оценката е мотивирано със следните съображения: в част VIII, т. 1 ЕФА "Правни познания и умения за прилагането им" е извършено намаление с 2 точки с оглед показателя „способност за прилагане на процесуалните закони свързани с образуването и движението на делата”. Посочено е, че при определяне на оценката е съобразено, че периодът на атестиране на магистрата включва две години от дейността му като младши съдия, както и ниска натовареност, която предполага добра организация на работа. В част VІІІ, т. 2 ЕФА„Умение за анализ на правнорелевантните факти” оценката е намалена с 2 точки.КПА се е мотивирала с констатациите на ПАК, отразените коментари и визираните в чл. 31 и чл. 32 от Методиката показатели, които са свързани и обективират качеството на работа на магистрата.КПА изрично е посочила, че се е запознала с доклада на съдията – наставник (предвид това, че съдия Ш. през атестирания период реално е работила единствено и само като младши съдия) и с оглед констатациите в него, е приела че оценката от атестирането следва да не се определя в максимален размер.
С решение по т. 9.3 от протокол № 41 от 03.08.2015 г., КПА е постановила, на основание чл. 205, ал. 1 ЗСВ, изпращане на резултатите от атестирането на съдия Ш..
В срока по
чл. 205, ал. 1 от ЗСВ
атестираната е направила писмено възражение пред В. с рег. индекс № 11-07-1242 от 19.08.2015 г.
С решения по т. 2.1 и 2.2 от протокол № 46 от 15.09.2015 г., КПА е предложила на В., на основание чл. 205, ал. 2 ЗСВ, да изслуша С. С. Ш. - съдия в Районен съд - [населено място], поради постъпило възражение срещу изготвената й комплексна оценка и я е поканила за изслушване в заседанието на В., насрочено за 24.09.2015 г. от 12 ч.
В проведеното заседание на В. на 24.09.2015 г. е било проведено изслушване, след което от страна на Комисията по предложенията и атестирането са изложени подробни съображения за неоснователност на подаденото възражение.
Становището на КПА е докладвано от члена на В. К. И.. Същият е акцентирал върху обстоятелството, че Ш. през атестационния период реално е работила само като младши съдия в Окръжен съд - [населено място]. В тази връзка тя е вземала решенията си заедно с двама съдии от Окръжен съд - [населено място] и фактът, че близо 80% от съдебните й актове са потвърдени при контрола, трябва да бъдат отчетени именно на тази плоскост. По отношение на личната работа на съдия Ш. е съобразена заповед по чл. 327 ЗСВ, с която административния ръководител й е обърнал внимание за системно не спазване на процесуалните срокове. По-късно, с акт на Инспектората към В., който е извън периода, цитиран в заповедта на административния ръководител, е констатирано системно неспазване на процесуалните срокове за изготвяне на крайните съдебни актове от младши съдия С. Ш.. Докладвано е и становището на съдия-наставника по чл. 342 ЗСВ, в който е отразено, че атестираното лице не е поддържало в необходимата степен контакт с останалите членове от състава на окръжния съд. Всички опити да бъде подпомогнато, не са срещнали разбиране. Съдията е отказвала да комуникира и да съдейства във връзка с допуснатите от нея просрочия. Затова са били изисквани актовете да ги представи за изготвяне. За това й е обърнато внимание. Със заповед от 31.08.2012 г. й е бил указан срок да напише и предаде в деловодството тези дела с неизготвени съдебни актове. Изложени са и съображения, че оценката би следвало да бъде още по-ниска по част ІХ от ЕФА, тъй като магистратът не е водил съдебно заседание.
Членът на В. М. И. изтъква съображения, че във връзка със случая на Ш. следва за в бъдеще младшите съдии да не бъдат назначавани автоматично, а да им се прави по-задълбочено междинно атестиране, преди те да бъдат повишени за районни съдии.
Членът на В. Ю. К. заявява, че забавите за изготвяне на съдебните актове имат своето обяснение в здравословното състояние на съдията. Акцентира, че в периода, в който Ш. е работила има отменени само две дела, което е показател за високо качество на работа.
Членът на В. К. И. пояснява, че са взети предвид констатациите на ПАК, които са в смисъл, че не винаги съдебните заседания се подготвят от атестирания своевременно. В началото на атестирания период бързите производства по граждански дела са били разглеждани своевременно, но в последствие се наблюдават пропуски по този показател. Продължителността над една година по конкретно дело се дължи на многократното надвишаване на срока за изписване на решението. Отново акцентира върху извършената от Инспектората към В. проверка.
След проведеното тайно гласуване В. е взел следните решения, които са оспорени пред настоящия състав на ВАС, а именно: т. 9.2 "за" уважаване на възражението 4 гласа, 12 гласа "против", 2 гласа "въздържали се", поради което е оставено без уважение възражението на атестирания съдия по изготвената му комплексна оценка; т. 9.4 за комплексна оценка „добра” 80 т. са гласували 18 члена на В.. Оспорените решения на Висшия съдебен съвет, обективирани в точки 9.2 и 9.4 от протокол № 48 от заседание на 24.09.2015 г., са взети от компетентния орган в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила за излагане на обосноваващите ги фактически и правни съображения, при точно прилагане на материалния закон и съобразяване с целта му.
Оплакванията на жалбоподателката се възприемат като неоснователни по следните съображения:
Единният формуляр за атестиране на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител е приложение и неразделна част от Методиката за атестиране на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с решение на В. по протокол № 39 от 28.11.2011 г., изм. с решение по Протокол № 32 от 26.07.2013 г. на В., изменена и допълнена с решение на В. по Протокол № 11 от 12.03.2014 г.
В Част ІV-а, А на ЕФА, отразяващ дейността на Ш. през 2011 г., 2012 г. и 2013 г., се съдържат констатации по показателите на общите критерии за атестиране на гражданските съдии въз основа на
брой и вид на преписките и делата, спазване на сроковете, брой потвърдени и отменени актове и основанията за това, както и констатации.В тази част от формуляра са включени и разгледаните от Ш. търговски дела.
В Част ІV-б, А от ЕФА са отразени констатации по показателите на общите критерии за атестиране на наказателни съдии - брой и вид на преписките и делата, констатации, спазване на сроковете, констатации, срокове за изготвяне на съдебните актове (от обявяването за решаване до изготвянето на съдебния акт), констатации.Пред вид съдържанието на част ІV-б от ЕФА не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателката, че не са отчетени разгледаните от нея брой и видове наказателни дела.Освен това в част VІІІ, т. 3 ЕФА изрично е записано, че на съдия Ш. са възлагани и допълнителни дейности: участие в състави по осъществяван съдебен контрол върху мерки за неотклонение и НОХД. Последното е обусловило и резултата от 10 точки, въпреки констатираните в тази точка недостатъци в умението й за оптимална организация на работата.
На 20.07.2015 г. атестираната е била запозната с изложените данни по част ІV-а и част ІV-б от ЕФА и не е направила възражения пред ПАК. Според чл. 68, ал. 5 от Методиката, след изготвяне на част ІV, помощната атестационна комисия я предоставя на атестирания за запознаване.Алинея шеста от същия текст предвижда възможността атестираният да направи възражение в 3-дневен срок пред помощната атестационна комисия за неправилни и неточни данни и констатации, попълнени в Единния формуляр за атестиране. Помощната атестационна комисия следва да коригира Единния формуляр за атестиране, ако прецени, че възражението е основателно.Съгласно чл. 68, ал. 7 от Методиката, когато помощната атестационна комисия не уважи възражението по ал. 6 изготвя становище по него. Възражението и становището се изпращат заедно с Единния формуляр за атестиране на Комисията по предложенията и атестирането.Едва при направено по цитирания ред възражение, за КПА възниква задължение да провери данните по ЕФА.Атестираната не е спазила посочения ред, а е депозирала възражение пред В. срещу окончателното предложение за комплексна оценка на КПА.
В производството пред ВАС Ш. е оспорила съдържанието на части ІV-а и ІV-б от ЕФА без да посочи брой и вид на делата, които не са отразени и без да ангажира доказателства, оборващи данните в тези части на цитирания формуляр, който е изготвен от компетентен орган, при спазена процедура по атестиране и форма, като след всяка от тези части се съдържа подпис на жалбоподателката. Независимо от предоставената й от съда възможност тя да подкрепи тезата си с извлечения от електронната информационната система на Окръжен съд - [населено място], която е достъпна за всички, Ш. не сторила дължимото, с оглед тежестта на доказване. Тя е могла да ползва и деловодните книги на посочения съд. На жалбоподателката е било издадено и съдебно удостоверение. По делото няма доказателства, че това съдебно удостоверение е било депозирано в Окръжен съд - [населено място], с молба на жалбоподателката, както тя е постъпила в предходен момент с друга своя молба, която е входирана в същия съд и за последното е представила доказателства. Освен това, в съдебното заседание, състояло се на 08.02.2016 г., оспорващата е заявила, че няма други доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства.Едва след даване ход на делото по същество жалбоподателката твърди, че не е получила справки от деловодната програма на ОС - [населено място]. В ЕФА се посочват брой дела и няма изискване да бъдат отразени номерата на делата. При това положение проведеното от нея оспорване на данните в части ІV-а и ІV-б ЕФА е приключило с неустановени факти и обстоятелства, извън изложените в цитирания формуляр.
Неоснователно е искането на жалбоподателката при отчитане на работата й да бъдат включени и делата на други докладчици, по които тя е участвала като член на състава.От нормата чл. 197, ал. 2 ЗСВ става ясно, че периодичното атестиране представлява оценка на професионалната квалификация и деловите качества на конкретния съдия.Атестирането се провежда въз основа на критериите и показателите, определени в този закон и в наредбата по
чл. 209а
. По силата на законовата делегация на чл. 197, ал. 2 ЗСВ е издадена Методика за атестиране на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с решение на В. по протокол № 39 от 28.11.2011 г., изм. с решение по Протокол № 32 от 26.07.2013 г. на В., изменена и допълнена с решение на В. по Протокол № 11 от 12.03.2014 г. Според чл. 2 от Методиката, атестацията представлява обективна оценка на професионалните, делови и нравствени качества на съдията. В чл. 5, ал. 1 от Методиката изрично е посочено, че предмет на атестирането са квалификацията, достиженията и професионалната пригодност на съдията. Тезата на жалбоподателката, че при отчитане на работата й трябва да бъдат включени и делата на други докладчици, по които тя е участвала като член на състава, е принципно неправилна, тъй като противоречи на цитираната нормативна уредба.Това са условията, при които се атестират всички съдии и по отношение на Ш. не могат да се прилагат други стандарти.
Нормата на чл. 198, ал. 3 ЗСВ изрично изисква при периодичното атестиране на младши съдия да се вземе предвид и оценката на определения за негов наставник съдия. Ето защо при атестирането на Ш., която реално е работила само като младши съдия през атестирания период, законосъобразно е взета пред вид тази оценка. Твърдението й, че в други случаи В. не е съобразявал посочената оценка не е доказано, а е и периферно по отношение същността на този спор, предмет на който са решения на В. по атестирането на жалбоподателката. Задължението на В. в пределите на предоставената му оперативна самостоятелност, при еднакви условия, да третира еднакво сходните случаи (
), се упражнява в рамките на приложимия материален закон и в съответствие с неговата цел. При неточно прилагане на закона и несъответствие с целта му при предишни случаи, административният орган няма задължение да третира еднакво следващия сходен случаи, за да спазва и да не се отклонява от несъответни на закона административни практики.
Правилно оценката по критерия по
- "правни познания и умения за прилагането им" е намалена, тъй като съгласно чл. 31 от Методиката, показателите за оценяване по този критерий включват освен брой потвърдени и отменени актове, и основанията за това, също така и способността за прилагане на процесуалните закони, свързани с образуването и движението на делата. В т. 10 от раздел ІV на ЕФА изрично е посочено, че съдията прилага адекватно и всестранно относимите процедури и процесуални правила, с изключение на тези, свързани със срочността.
По критерия по чл. 198, ал. 1, т. 2 ЗСВ – „умение за анализ на правнорелевантните факти”, ПАК е приела 20 т. Според чл. 12 от Методиката общият критерий за атестиране на съдия, прокурор или следовател „умение за анализ на правнорелевантните факти” очертава степента на познаване на емпиричната действителност по конкретни дела и способност за осъществяване на нормативната връзка между юридическия факт и пораждането, изменението и погасяването на предвидените в съответната правна норма права и задължения. Но в чл. 32 от Методиката е посочено изрично, че показателите за оценяване по общия критерий „умение за анализ на правнорелевантните факти” са освен разбираемо и обосновано мотивиране на актовете, правилна и законосъобразна оценка на относимите факти и обстоятелства, и умение за тяхното систематизиране в хода на производството. В част ХІ от ЕФА е посочено, че съдията провежда добра подготовка на разпределените й дела, но в голям брой от случаите несвоевременно. При това положение правилно В. е приел намаление от две точки и по този показател.
Съгласно чл. 13 от Методиката, общият критерий за атестиране на съдия “умение за оптимална организация на работата” очертава комплексен подход, който включва рационалното разпределяне и групиране на служебните ангажименти и задачи, съобразно тяхната значимост и тежест и законосъобразно решаване в сроковете, предвидени в
ГПК
,
АПК
и
НПК
.В случая, по т. 3, част VІІІ ЕФА ПАК е определила 10 точки, като е съобразила, че при 41.44 % от гражданските дела, които преимуществено са разгледани от атестираната, са налице забавяния при изписването на съдебните актове. Оценката е поставена при отчитане на участието на съдията в състави по осъществяван съдебен контрол върху мерки за неотклонение и НОХД.
Според чл. 14 от Методиката, общият критерий за атестиране на съдия “експедитивност и дисциплинираност” очертава такава организация на работата, която да доведе до решаване на служебните задачи качествено и в срок, както и задължителното спазване на установения ред и дисциплина в съответното звено.По т. 4, част VІІІ ЕФА, ПАК е установила, че съдията спазва установения ред и дисциплина в Окръжен съд [населено място], но не организира работата си в достатъчна степен така, че да постигне оптимално решаване на служебните задачи. При проверките на ИВСС и ВнАС са констатирани забавяния на изписването на съдебните актове за периода на атестацията. Независимо от това, срочността в изписването на делата не е коригирана. По тези съображения са били определени 14 точки.
Настоящият тричленен състав на ВАС приема, че в част VIII от единния формуляр за атестиране не е налице немотивирано и незаконосъобразно намаляване на цифровите оценки по критерии за атестиране, като по посочените по-горе в тези мотиви два критерия, оценките са били завишени.
По специфичните критерии за атестиране, отразени в част ІХ от ЕФА на Ш. са поставени максимални цифрови оценки.
В т. 9, част VIII от единния формуляр за атестиране изчерпателно са посочени данните относно натовареността на органа на съдебната власт, натовареността на отделенията, в които Ш. е работила и нейната натовареност в сравнение с другите съдии от същия орган на съдебната власт. От тях не може да се направи извода, че атестираната е била по - натоварена от своите колеги, поради което твърденията й, които са в обратен смисъл, не се споделят от този решаващ състав.
Предвид обстоятелството, че от справката за болничните листове, които атестираната е ползвала, съдържаща се на стр. 220 по делото, се установява, че заболяването й датира от 17.04.2013 г. нататък, не може да се направи извод, че до този момент тя е била възпрепятствана да изготвя своевременно съдебните актове по здравословни причини.
Освен това в част ХІ ЕФА изрично е посочено, че с оглед докладна от председателя на Окръжен съд [населено място] от 08.05.2013 г., считано от посочената дата на Ш. не са били разпределяни дела, а с последващи заповеди, разпределените й и неприключили дела са преразпределяни на други съдии от същия съд.
Заповед № РД-07962 от 18.02.2013 г. на председателя на Окръжен съд - [населено място], с която на жалбоподателката е обърнато внимание по чл. 327 ЗСВ, е влязъл в сила административен акт и не подлежи на коментар.
Атестирането на съдията е извършено при спазване на общите критерии по
чл. 198, ал. 1 от ЗСВ
, специфичните критерии по
и съобразно показателите по
. Установените обстоятелства във връзка неизготвените съдебни актове в предвидените процесуални срокове, не позволяват да се приеме за констатирано "много добро изпълнение на работата" и съответно да се формира степен на комплексна оценка "Много добра" (
чл. 83, ал. 4 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител
). Съгласно
чл. 85, ал. 4
от цитираната методика "Много добро изпълнение на работата" означава, че атестираният магистрат системно изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността и притежава отлична квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност по
. Поставената в случая степен на комплексна оценка "добра" е съобразена с установеното ниво на изпълнение на работата, което е съответно на длъжността и означава, че атестираният в цялост ефективно и добросъвестно изпълнява работата си на нивото на изискванията за длъжността, без да ги надхвърля и притежава необходимата квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност (
чл. 85, ал. 3 от Методиката
). Степента на положителната комплексна оценка е определена от В. в законово очертаните рамки на оперативната му самостоятелност, като правото на свободна преценка е упражнено в съответствие с целта на закона.
Подадената жалба срещу решенията на В. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 300 лв. на основание
чл. 7, ал. 1, т. 4
във вр. с
§ 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложените съображения и на основание
, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. Ш. – съдия в Районен съд - [населено място], против решенията на Висшия съдебен съвет, взети по т. 9.2 и 9.4 от
протокол №
48 от заседание на 24.09.2015 г., с които възражението й е оставено без уважение и на основание
чл. 206 във връзка с 205, ал. 3 от ЗСВ
й е определена комплексна оценка от атестирането "Добра" – 80 точки.
ОСЪЖДА С. С. Ш. с постоянен адрес в [населено място], [улица] да заплати на Висшия съдебен съвет [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.