Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от и. д. заместник директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централното управление на НАП против Решение № 2862/23.12.2014 г., постановено по административно дело № 2847/2013 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението се обжалва в частта, с която е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/27.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 864/16.08.2013 г. на зам. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК

. Оспорва се анализа, който е направил съдът на събраните по делото доказателства, както и правните изводи, до които е достигнал. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП”.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на [фирма] са определени допълнителни задължения към бюджета : данък върху добавената стойност в общ размер на 22 545, 73 лева за отчетни периоди от 15.01.2009 г. до 31.08.2012 г. и са начислени лихви...