Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК .

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], вх. А, ет. 5, ап. 8 против Решение № 2265/27.10.2014 г., постановено по административно дело № 1291/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт №[ЕИК]/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 304 от 07.04.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централното управление на НАП.

В касационната жалба се релевират доводи по чл. 209, ал. 3 от АПК за неправилност и необоснованост на решението. Развити са съображения за наличие на доказателства, установяващи реалност на спорните доставки на услугите, изразяващи се в отпечатване на вестници и рекламни изборни материали. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт, както и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответника не се явяват. От процесуалните им представители са представени писмени становища по съществото на спора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На [фирма] е извършена ревизия, в резултат на която с процесния ревизионен акт са установени допълнително задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 3 508 лева и съответните лихви; вноски за ДОО...