Образувано е по касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), представлявано от Х. М. – синдик, срещу допълнително решение № 1450/11.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6034/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност решението като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона. Прави се искане за отмяната му и за отмяна на ревизионния акт в частта относно лихвите за забава за внасяне на ДДС за периодите м. 03.2009 г. и м. 08.2010 г., относно ДДС за м. май 2009 г. в размер на 3615, 86 лв. и съответните лихви, както и намаляване размера на присъдените по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК разноски в полза на ответника. Претендира направените за тази инстанция разноски.
Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ОДОП) - С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. А. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на допълнителното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е частично основателна.
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 176 АПК и чл. 248 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, е допълнено решение № 7105 от 24.11.2014 г. по същото дело, като в диспозитива след записа „ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], в несъстоятелност, срещу ревизионен акт (РА) № [ЕГН]/ 28.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с решение № 733/28.04.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП" С., с който е отказано право на възстановяване на данъчен кредит в размер на 188 347, 50 лв. по фактури, издадени от [фирма] през данъчни периоди м. май, юни и юли 2010 г. и установените задължения по ЗДДС заедно със закъснителни лихви, се добавя тестът „включително в частта за начислени лихви върху ДДС за периода м. март 2009 г. по издадени фактури №№ 22123, 22124 и 22125/ 06.03.2009 г. доставки за „ЛИБАРОМ А. С." Румъния; в частта на начислени лихви върху ДДС по издадени през данъчен период м. август 2010 г. фактури от № 44621 до 44670 и в частта относно начислен ДДС за период м. май 2009 г. в размер на 3615 лв и закъснителни лихви". Със същото допълнително решение съдът е изменил решение № 7105 от 24.11.2014 г. в частта му за разноските, като е осъдил касационния жалбоподател да заплати на дирекция „ОДОП" С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 3090 лв.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за основателно искането на дружеството за допълване на решение № 7105 от 24.11.2014 г. в частта за начислени лихви върху ДДС за периоди м. март 2009 г. и м. август 2010 г., както и в частта относно начислен ДДС за период м. май 2009 г. в размер на 3615 лв. и закъснителни лихви. Посочил е, че в решението, чието допълване се иска, е изложил съображения за неоснователност на оспорването в посочените три части, като е формирана воля по целия спорен предмет, което налага допълване на диспозитива на съдебния акт с отхвърляне на жалбата и в тези части. Приел е, че РА е отменен от директора на дирекция „ОДОП” – С. с решение № 733/28.03.2013 г. относно установените задължения на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди м. 03.2009 г. и м. 08.2010 г., като непроизнасянето за отмяна на лихвите за забава върху отменените задължения по ЗДДС не засяга ревизираното лице, доколкото се касае за акцесорно задължение, което директно отпада при недължимост на главното задължение. По отношение на искането за корекция на декларирания от дружеството резултат за данъчен период м. 05.2009 г. е посочил, че с РА не е извършена такава. Възприел е аргументите на директора на дирекция „ОДОП” – С. в решение №1054/12.06.2014 г. за отказ за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по реда на чл. 133, ал. 3 във вр. с чл. 155, ал. 9 ДОПК, че в случая се касае за процедура по осчетоводяване на РА и е въпрос на разчет. Обосновал е извод за основателност на искането за редуциране размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение и е присъдил такова в половин размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и отсъствие на усложнения във връзка със събирането на доказателства.
Обжалваното решение в частта, в която е допълнен диспозитива на решение № 7105 от 24.11.2014 г. с отхвърляне на жалбата срещу РА относно лихвите за забава върху отменените задължения по ЗДДС за м. 03.2009 г. и м. 08.2010 г., е неправилно.
С решение № 733/28.03.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП” – С. е отменен РА относно установените задължения на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди м. 03.2009 г. и м. 08.2010 г. В останалата оспорена част РА е потвърден. В мотивите на решението на решаващия орган не са изложени доводи относно лихвите за забава върху отменените задължения за ДДС за посочените данъчни периоди, като липсва и изрична отмяна на РА в тази му част. В частта, в която е потвърден РА, са включени съответните лихви за просрочие върху главниците за ДДС за периоди м. март 2009 г. и м. август 2010 г. С оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 3 ДОПК съдебното производство е недопустимо в частта, в която жалбата е уважена, т. е. РА е отменен. В случая липсва изрична отмяна на РА относно начислените лихви за забава по отношение на отменените с решението на решаващия орган задължения за ДДС за двата данъчни периоди. Отмяната на главницата не води автоматично и до отмяна на акцесорното задължение за лихва. Затова настоящият състав приема, че РА в тази част е потвърден от решаващия орган. Като е приел, че в резултат на отменителното решение на директора на дирекция „ОДОП” – С. директно следва недължимост на установените закъснителни лихви и е отхвърлил жалбата на дружеството (която в хипотезата на отменени задължения за лихви би била недопустима, а не неоснователна), вместо да отмени РА в тази част поради отмяна на задълженията за ДДС за посочените периоди, съдът е постановил решението си за допълване в нарушение на закона. Това налага отмяна на обжалваното решение в тази част и отмяна на РА като незаконосъобразен относно начислените лихви за забава, които не се дължат предвид отмяната на същия досежно установените задължения за ДДС за м. 03.2009 г. и м. 08.2010 г.
Обжалваното решение в останалата му част е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият състав споделя изводите на административния съд за неоснователност на искането за корекция на декларирания от дружеството в несъстоятелност резултат, след като с РА не са установени допълнителни задължения за данъчен период м. 05.2009 г. При осчетоводяването на акта след влизане на съдебното решение в сила следва да намери отражение отмяната на задължението по ЗДДС за м. 03.2009 г. Предвид изхода на делото правилно е редуциран размера на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение при съобразяване с разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК (редакция преди изм. - ДВ, бр. 94/ 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
) и с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора. Решението с характер на определение в тази част, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, като правилно следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1450/11.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6034/2014 г. по описа на Административен съд София – град в частта, в която е допълнено решение № 7105 от 24.11.2014 г. по същото дело, като е отхвърлена жалбата на [фирма], в несъстоятелност, срещу ревизионен акт № [ЕГН]/28.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с решение № 733/28.04.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП" С., относно начислените лихви върху ДДС за периода м. 03.2009 г. по издадени фактури №№ 22123, 22124 и 22125/ 06.03.2009 г. доставки за „ЛИБАРОМ А. С." Румъния и относно начислените лихви върху ДДС по издадени за периода м. 08. 2010 г. фактури от № 44621 до №44670, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № [ЕГН]/28.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с решение № 733/28.04.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП" С., относно начислените лихви върху задълженията по ЗДДС за периоди м. 03.2009 г. и м. 08. 2010 г. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: