Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк.. К Х., в качеството й на пълномощник на Председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу Решение № 7296 от 01.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2215/2014 г. от Административен съд София-град.

В жалбата се неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна.

Ответната страна – [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощника си адв. С. М., представя становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да заплати на [фирма] сумата от 752.40 лева, представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди – заплатено възнаграждение за предоставяне и съхраняване на 2.591 тона дизелово гориво в периода от 31.05.2011 г. до 30.04.2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.02.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част, до пълния предявен размер от 820.80 лева, като неоснователен, както и в частта за присъждане на лихва за забава върху главницата от 68.40 лева за всеки месец, считано от датата на заплащане на съответната наемна цена до завеждане на исковата молба в размер общо на 189.91 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че с разпореждане Разпореждане № Р-12-5 от 24.03.2011 г. на заместник председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДАДРВВЗ), на осн. чл. 6, ал. 3, т. 4 от Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (ЗЗЗНН, отм. ДВ, бр. 15/15.02.2013 г.): 1) На търговското дружество-ищец е определено ниво на задължителен запас за 2011 г. по категории нефтопродукти съгласно чл. 2 ЗЗЗНН – 2.591 тона газ пропан - бутан; 2) Дружеството е задължено да приведе нивото си на задължителен запас в съответствие с определеното по т. 1, като създаде и вложи до 30.04.2011 г. количествата нефтопродукти в склад, регистриран по реда на чл. 21 ЗЗЗНН и 3) Жалбоподателят е задължен да съхранява определения задължителен запас до 30.04.2012 г.

При обжалването на това разпореждане пред АССГ [фирма] е поискал спиране на допуснатото, по силата на закона (чл. 6, ал. 7 ЗЗЗНН, отм. ), предварително изпълнение, но с Определение №1737 от 27.04.2011 г. постановено по адм. дело № 3117/2011 г. съдът не го е уважил.

С Решение № 38 от 02.01.2013 г. на Административния съд по адм. дело № 3117/2011 г. Разпореждане № Р-12-5 от 24.03.2011 г. е било отменено, а преписката е върната на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона и преизчисляване на определеното ниво на задължителен запас на дружеството за 2011 г. Решението е потвърдено от Върховния административен съд по адм. дело № С-17/2013 г. и е влязло в сила на 06.01.2014 г.

Не е доказано в процеса решението на съда да е изпълнено и административният орган да е преизчислил определеното ниво задължителен запас.

За да изпълни разпореждането ищецът е сключил договор № 9 от 29.04.2011 г. със [фирма], съгласно който му е предоставено 2.591 т. дизелово гориво, представляващо задължителни запаси от нефт и нефтопродукти за 2011 г. по смисъла на ЗЗЗНН и възможността да ги съхранява в лицензирани петролни складове срещу задължението да заплаща месечно възнаграждение в размер на 22.00 лева за метричен тон гориво или общо 57 лева, без ДДС. Изпълнението на договора е доказано с представени по делото и обсъдени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза 12 бр. данъчни фактури.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод за частична основателност на предявения иск, който е доказан по основание и в размер на 752.40 лева. В случая са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да се ангажира. Налице е отменен, като незаконосъобразен, административен акт; издаден от административен орган; при изпълнение на административна дейност; реално причинена вреда в размер на 752.40 лева и тази вреда е в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

Неоснователно и неподкрепено с доказателства е възражението на касатора, че акционерното дружество „не е имало намерение

да изпълнява отмененото Разпореждане № Р-12-5 от 24.03.2011 г. на заместник председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и не (се) установяват по безспорен начин настъпването на вредоносни последици за дружеството, произтичащи от отменения акт“.

Съдът е обсъдил подборно доказателствата, сочещи на обратното, както и назначената по делото и неоспорена от страните СЧЕ. За да се реализира отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ

следва да се установи незаконосъобразност на акта, в резултат на който за ищеца са настъпили сочените имуществени вреди и връзката между тях да е пряка и непосредствена и именно това е доказано в процеса от ищеца.

Настоящият касационен състав изцяло споделя правните изводи на административния съд въз основа на установените обстоятелства. Установени са по делото всички изискуеми предпоставки, за да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ .

Решението на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК , поради което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7296 от 01.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2215/2014 г. от Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Особено мнение: