О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5309

гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 4018/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Министерството на труда и социалната политика, подадена чрез пълномощника Д. Д., срещу определение № 422 от 28.06.2024г., постановено по ч. гр. дело № 287/ 2024г. на ОС-Силистра. С обжалваното определение е потвърдено определение № 260020/20.12.2023г. по гр. д. № 9/2015г. на РС–Тутракан, с което е върната като недопустима исковата молба на МТСП против М. Д. Р. и е прекратено производството по делото.

Частният касатор счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и формулира въпрос, за който твърди, че е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото: Какъв е обхватът на СПН на съдебен акт, постановен по по-късно предявена искова претенция по отношение на по-рано заведен иск със същия предмет, в случая когато съдът е разгледал по-късно заведената искова молба и я е отхвърлил единствено заради изтекла погасителна давност на самия иск, без да е разгледал основателността на иска по същество.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:

Първоинстанционното производство по гр. дело № 9/2015г. на РС-Тутракан е образувано по подадена на 15.01.2015г. искова молба от МТСП, с която против М. Д. Р. е предявен осъдителен иск за сумата 20 6737,50 лева-обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на извършено от ответницата престъпление, предмет на нохд № 183/2014г. на РС-Тутракан. Искът е предявен пред гражданския съд, след като по образуваното в РС-Тутракан нохд № 183/2014г. подаденият на 04.08.2014г. от МТСП граждански иск против подсъдимата М. Р. с протоколно определение от 21.10.2014г. не е допуснат за съвместно разглеждане. С определение №18/19.01.2015г. по гр. д.№9/ 2015г. районният съд е спрял гражданското производство до приключване на производството по нохд № 183/2014г. на РС-Тутракан.

С протоколно определение от 14.12.2018г. по нохд № 183/2014г. на РС-Тутракан делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. На 24.07.2020г. против М. Р. е внесен нов обвинителен акт, по който в РС-Тутракан е образувано нохд №168/2020г.; в това производство на 01.12.2020г. МТСП отново е предявило гражданския иск, който е приет за съвместно разглеждане. Първоинстанционното наказателно производство е приключило с присъда № 260001/21.04.2022г., с която Р. е призната за виновна по част от обвиненията, по друга част е оправдана и предявеният от МТСП граждански иск е частично уважен за сумата 2 009,03 лева, а за разликата до претендираните 20 160,42 лева е отхвърлен. С решение № 89/ 21.12.2022г. по внохд № 239/2022г. Силистренският окръжен съд е отменил изцяло присъдата и е върнал делото за ново разглеждане на РС-Тутракан. След връщането на делото в РС-Тутракан е образувано нохд № 1/2023г., по което гражданският иск не е допуснат за съвместно разглеждане, а същият е отделен в отделно гр. дело. С присъда № 6/2023г. по нохд № 1/2023г. на РС-Тутракан Р. отново е призната за виновна по част от повдигнатите обвинения. С решение № 158/15.11.2023г. по внохд № 294/2023г. та ОС-Силистра присъдата на РС-Тутракан е изменена. По отношение на гражданския иск ОС-Силистра е приел, че неправилно районният съд не е разгледал по нохд № 168/2020г. гражданския иск, който е предявен от МТСП на 01.12.2020г., тъй като същият е бил предявен още на 04.08.2014г. по нохд № 183/2014г. Съдът е намерил за основателно възражението на подсъдимата за изтекла погасителна давност, като е посочил, че на 04.08.2014г., когато искът е предявен по нохд №183/2014г., съгласно чл.116 б. „б“ ЗЗД давността е прекъсната, а съобразно чл.117 ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова давност; новият петгодишен давностен срок е изтекъл на 05.08.2019г., поради което предявеният граждански иск на 01.12.2020г. в настоящото производство следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането по давност.

Предвид приключилото наказателно производство с влязло в сила решение, първоинстанционният съд с определение № 260020/ 20.12.2023г. е възобновил производството по гр. д.№ 9/2015г. на РС-Тутракан. Посочил е, че с оглед отхвърлянето на гражданския иск с решението № 158/15.11.2023г. по внохд № 294/2023г. на ОС-Силистра, е формирана сила на присъдено нещо относно вземанията, предмет на гражданския иск. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК е върнал като недопустима исковата молба и е прекратил производството по гр. д.№ 9/2015г. на РС-Тутракан.

С обжалваното в настоящото производство определение, съставът на ОС-Силистра е потвърдил определението на РС-Тутракан, като е приел, че с оглед установената фактическа обстановка разпоредбата на чл. 299 ГПК не може да бъде преодоляна, тъй като по спора между същите страни със същия предмет има постановено влязло в сила решение и е формирана сила на пресъдено нещо. Определението е подписано с особеното мнение на съдията докладчик.

При тези мотиви на въззивния съд, съставът на ІV ГО на ВКС намира, че атакуваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Поставеният от частния касатор въпрос не удовлетворява изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като въпросът е некоректно формулиран и не обуславя решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното определение. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на ВКС, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация.

В допълнение следва да се посочи, че практиката на ВКС е категорична в становището си, че за да са налице предпоставките на чл. 299 ГПК, който въвежда забрана за пререшаемост на спор, по който е налице влязло в сила решение, следва да е установен пълен идентитет - обективен и субективен между това решение и по-късно заведения правен спор; със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото и за да е налице СПН, която да обуслови непререшаемост на спора, с който съдът е сезиран, следва между същите страни да е бил разрешен спор за същото спорно материално право. В случая въззивният съд е съобразил тази практика. Наличието на съдебна практика от друга страна е пречка за прилагането на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нужно е да се допълни също, че в процесуалните закони са уредени способи за отмяна на неправилно постановени съдебни решения, по които е формирана СПН.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 422 от 28.06.2024г., постановено по ч. гр. дело № 287/ 2024г. на ОС-Силистра.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: