О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 637

С.,10.10.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: К. Е.

Б. Й.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 24/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. В. от [населено място] срещу решение № V-119 от 11.10.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1176/2010 г. на Бургаски окръжен съд. Решението е обжалвано

в частта

, с която е потвърдено решение № 36 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 835/2009 г. на Несебърски районен съд в частта, с която по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че съществува вземане в полза на В. И. Т. срещу Д. В. В. в размер на 12 000 лв. по запис на заповед от 06.06.2007 г., ведно със законната лихва от 30.04.2009 г. до окончателното плащане, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 293/2009 г. на Несебърски районен съд заповед № 269/22.05.2009 г. за изпълнение на парично задължение.

Касационната жалба е основана на оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд е признал за съществуващо установяваното с иска по чл. 422 ГПК парично вземане, въпреки липсата на ангажирани от ищеца доказателства за надлежно предявяване на записа на заповед за плащане. Релевира довод, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като не е преценил правилно представените доказателства за наличие на връзка...