Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от председателяН. Г. по адм. дело № 11382/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 5592/07.10.2021 г. по административно дело № 4159/2021 г. Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отменил заповед № РД-04-69/12.02.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), по жалба вх.№ 14492/26.04.2021 г. на „Вълчев АИППМП“ ЕООД-София с представляващ д-р Г. В.; 2) осъдил Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на „Вълчев АИППМП“ ЕООД-София с представляващ д-р Г. В. сумата от на 550 лева, представляваща разноски по делото.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Сайков. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението на Административен съд – София-град да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - „Вълчев АИППМП“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], действащ чрез пълномощника адвокат Грошкова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски за производството пред касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Със заповедта от 12.02.2021 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ, на основание чл. 45, ал. 1, т. 6 във връзка с ал. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), лечебното заведение „Вълчев АИППМП“ ЕООД, представлявано от д-р Г. В., е заличено от регистъра на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и хосписите, воден от ИАМН, и е обезсилено издаденото удостоверение за регистрация № 7421/08.03.2016 г. Издателят на административния акт се е мотивирал с това, че представляващият лечебното заведение д-р В. е осъждан за умишлено престъпление от общ характер.

За да уважи сезиралата го жалба срещу процесната заповед, Софийският градски административен съд е извел решаващ извод, че тя е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материално незаконосъобразна е и противоречи на целта на закона.

Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и настоящата инстанция се солидаризира с него. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства (вкл. и на приобщените към доказателствения материал по делото справка и свидетелство за съдимост), издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касаторовите доводи за противното са неоснователни.

Обосновано съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 6 от ЗЛЗ, на която се е позовал издателят на акта, регистрацията на лечебно заведение се заличава при настъпване на обстоятелствата по чл. 44, ал. 1, т. 2 – когато лице, представляващо лечебното заведение, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано, или е лишено от правото да упражнява определена професия или дейност. В хода на съдебното производство е безспорно установено, че д-р Г. В. действително е бил осъждан за такива престъпления, но впоследствие е реабилитиран, което изключва основанието по чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗЛЗ за заличаване на представляваното от него лечебно заведение.

Налице е и констатираното от съда съществено нарушение на процесуалните правила от административния орган. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Лечебното заведение не е било уведомено въобще за започване на административното производство, в нарушение на императивното изискване на чл. 26, ал. 1 от АПК, като нещо повече, лишено е напълно от участие в него, понеже е научило за провеждането му едва при връчване на заповедта, с която то е приключило. В случая това нарушение е съществено, тъй като ако беше изпълнено задължението за уведомяване, то би се изяснил фактът, че лицето, представляващо лечебното заведение, е реабилитирано, и на свой ред, процесната заповед не би била издадена.

Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се домогваше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде удовлетворена.

Искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, е недоказано. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно, но няма данни да е заплатила хонорар на упълномощения от нея процесуален представител и за производството пред ВАС, а заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 23.04.2021 г. е присъдено в нейна полза от първоинстанционния съд.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5592 от 07.10.2021 г., постановено по административно дело № 4159/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев