Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 5691/18.09.2014 г. по адм. дело № 11099/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/10.09.2010 г. в частта на установен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2004 г. в размер на 8 962, 63 лв. и лихва в размер на 6 300, 39 лв. и за 2005 г. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 17 675, 76 лв. и лихва в размер на 10 640, 63 лв., както и в частта на установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата от 34 583, 31 лв., явяваща се разлика между установената в РА сума от 73 749, 11 лв. и определената сума от 39 165, 80 лв. в основното заключение от ССЕ и съответната лихва в размер на 10 427, 21 лв.

Подробни оплаквания са изложени относно несъгласието на касатора, че съдът е влязъл в противоречие с указанията на Върховния административен съд, дадени в Решение № 14762/11.11.2013 г. на ВАС, кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, както и за наличие на противоречие в решението на съда и доказателствата по делото, като съображенията за това са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което жалбата на А. Н. срещу ревизионния акт в тази част бъде отхвърлена, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. К..

Ответникът по тази касационната жалба А. Р. Н. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.Т. е взела становище за неоснователност...