Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. Д. Д., чрез процесуалния му представител адв. С. С., срещу решение № 374 от 07.10.2014 г., постановено по адм. дело № 136/2014 г. по описа на Административния съд – Велико Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 01.11.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място], в частта по ЗДДС, потвърдена с решение № 27 от 17.01.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – [населено място] при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който за данъчни периоди от м. 10.2008 г. до м. 04.2013 г., е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 66 446.24 лв. по фактури издадени от [фирма], [фирма] и „Е. България“ E. и са определени задължения за ДДС за внасяне общо в размер на 61 037.89 лв. и лихви в общ размер на 16 163.43 лв. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 3 008.29 лв.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е налице съществено несъответствие между ревизионния доклад (РД) и РА, тъй като в РА не е посочено, че ревизията е по особения ред. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва икономическа или друга логика...