Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Общинска служба по земеделие – Ч. против решение № 103 от 7.07.2015 година по адм. дело № 145/2015 година на Административен съд – Смолян. С него е отменен, като незаконосъобразен изричен отказ, обективиран в писмо изх.№ 149-2 от 25.05.2015 година за извършване на административна услуга и преписката е върната за извършването й в седмодневен срок от получаването при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за необоснованост, довела до погрешни крайни правни изводи – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – П. С. М. чрез процесуалния си представител – адвокат Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалят в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния съд за допуснато от административния орган нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 година. В наредбата няма забрана за извършване на промяна, заявена от носител на право на собственост в случай, че праводателят му не е регистриран, като такъв. Допълнително представените в съдебното производство писмени доказателства правилно са ценени от административния съд.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от П. С. М. против отказ на началника на ОСЗ – Ч., обективиран в писмо изх.№ 149-2 от 25.05.2015 година да регистрира придобитата от него собственост върху описаните недвижими имоти в нот. акт № 79/2015 година. Възразил е, че е представил всички необходими документи за извърване на исканата промяна, предвидени в чл. 18, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от приложимата наредба за поддържане картата на възстановената собственост. Посочил е, че всяко прехвърляне на право на собственост съставлява самостоятелно основание за извършване на промяна в регистъра на собствениците.

От приложената административна преписка, съдът е установил, че на 21.05.2015 година П. С. М. е подал в ОСЗ – Ч. заявление за извършване на административна услуга за въвеждане на промени в регистъра на имотите и регистъра на собствениците в землището на [населено място], [община], местността „З.”, които изрично е описал по идентификационните им номера от 201001 до 201020. Платил е определената държавна такса за извършване на услугата. Като доказателства за придобитото от него право на собственост върху идеални части от двадесетте имота / ревира/ с начин на трайно ползване – иглолистна гора е приложил нотариален акт за замяна на недвижим имот № 79 от 12.05.2015 година. С така представения нотариален акт е установил, че е придобил от Р. А. К. и К. А. К. право на собственост върху собствените им, придобити по наследство идеални части от правото на собственост върху всеки един от двадесет подробно описани имоти /ревири/. Всеки един от тях е предмет на пълно описание в самостоятелна точка от нотариалния акт. В нея са конкретизирани идеалните части, предмет на прехвърляне чрез замяна, равняващите се на тях декари/квадратни метри; пълната площ на всеки имот, идентификационния му номер и граници, населеното място и местността, в която се намира, както и начинът на трайно ползване. Нотариалният акт е подписан от страните по сделката за замяна и от нотариус и е вписан в регистъра на Службата по вписванията. При съставянето на акта е описан, като документ, удостоверяващ правото на собственост на прехвърлителите - нотариален акт № 78/2015 година и 20 броя скици на имотите.

Въпреки представените документи, административният орган е отказал да въведе поисканите промени в регистъра на собствениците. Мотивите за отказа са два: първият е, че нотариалният акт на праводателите на заявителя № 78/2015 година не е представен в ОСЗ за регистрация на собствеността им. В. е, че единият от двамата му праводатели – Р. А. К. е отказала да подаде заявление и да заплати таксата за регистриране на нотариален акт № 78/2015 година.

В съдебното производство е представен нотариален акт № 78 от 12.05.2015 година за собственост на недвижим имот на основание решение на ОСЗ за възстановяване на собственост. С него Р. А. К. и К. А. К. са признати за собственици на описаните идеални части, равняващи се на съответните декари от същите двадесет недвижими имоти, собствеността на които е възстановена по решения на Общинска служба „Земеделие” – [община]. За съставянето на акта са представени пред нотариуса решение № 03369 и решение № 01742 от 1.09.2000 година, издадени от същата общинска служба.

При тези данни по делото, съдът е приел на първо място, че обжалваното писмо подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по силата на пар. 8 от ПЗР на АПК. Разглеждайки спора по същество е приел жалбата за основателна. За целта е съобразил на първо място, че жалбоподателят е надлежно легитимиран по чл. 18, ал. 1, т. 1 от наредбата да поиска отразяване на промяна в партидата на собствениците към КВС. Подал е изискуемите документи по чл. 18, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от нея, поради което административният орган е следвало да извърши административната услуга. Правото да се поиска промяна в регистъра принадлежи само на собственика или на титуляра на ограниченото право и упражняването му не е поставено в зависимост от извършени предходни регистрации от праводателите. По тези съобръжения е счел отказа за незаконосъобразен и го е отменил. Върнал е преписката на ОСЗ за извършване на промяна в регистъра в седмодневен срок от получаването на преписката, като е дал задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се повтарят макар и в по-детайлен вариант доводите за отказ да се извърши услугата, които лаконично са представени и в оспореното писмо. Твърди се, че праводателите на П. С. М. не са заявили за отразяване в регистъра на собствениците към картата на възстановената собственост правата, които са придобили с нотариалния акт № 78/2015 година. Според административния орган, макар и да се касае за два последователни нотариални акта № 78 и № 79, съставени в един и същи ден, задължително е било Р. А. К. и К. А. К. да поискат в регистъра да се впишат идеалните части от имотите, за които са признати за собственици. На тази база да се издадат нови скици, които да се представят пред нотариуса за извършване на замяната, което в случая не е било направено. В касационната жалба дори се оспорва прехвърлителната сила на нотариалния акт, като се твърди, че той бил лишен от самостоятелно значение, доколкото при съставянето му са липсвали доказателства за актуалното състояние на имотите (явно касационният жалбоподател има предвид липсата на актуални скици, в които праводателите да са отразени, като собственици на съответните идеални части от имотите). Доводите са неоснователни.

Представеният от заявителя нотариален акт № 79 от 12.05.2015 година е напълно редовен от формална страна, като е спазено изискването за нотариална форма на прехвърлителната сделка и е надлежно вписан в регистъра, поддържан от Службата по вписванията. Той установява, че по силата на извършена замяна, приобретателят на идеалните части от имотите е придобил право на собственост върху тях. Като собственик, заявителят попада в обхвата на физическите лица по чл. 18, ал. 1, т. 1 от наредбата, активно легитимирани да подадат заявление за извършването на промяна в регистъра към КВС. С представянето на нотариалния акт, заявлението и доказателството за платена държавна такса, той е представил всички изискуеми документи по чл. 18, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от подзаконовия нормативен акт. Нотариалният акт е изрично определен от законодателя в т. 1 от Приложение № 6 към чл. 35, ал. 1 от наредбата, като акт, който е основание за промяна в част „Б” на партидата на имота. Самата правна норма на чл. 35, ал. 1 определя, че промените на собствеността в партидите на регистъра, се отразяват на основание на актовете, посочени в приложение № 6, сред които е и нотариалният акт за прехвърляне или за признаване право на собственост. Вписването на промените е неизменна част от поддържането на регистрите към картата на възстановената собственост, което е пряко задължение на ОСЗ. При представяне на такъв нотариален акт, административният орган е задължен да отрази промяната, без да има право да оспорва констатициите на нотариуса за наличието на всички необходими документи, удостоверяващи правото на собственост на праводателите на получателя на правото на собственост.

На следващо място се твърди, че не съществува обективна възможност да се изпълни решението на съда, тъй като в регистъра на собствениците не е регистриран собственик на имотите на име С. Б., посочен в мотивите на съда. Възражението се базира на допусната от съда техническа грешка при изписване името на наследодателя на наследниците с възстановено право на собственост върху гори и земи от горския фонд по решение № 03369 от 1.09.2000 година на ОСЗ, между които попадат и праводателите на заявителя. В мотивите съдът е сгрешил собственото му име, изписвайки го, като С. Б., докато той е С. А. Б.. Това обаче по никакъв начин не затруднява административния орган да изпълни съдебното решение, тъй като самото решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на последния е издадено от ОСЗ и е послужило, като основа за отразяване в регистъра към КВС, обединяващ съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата данни за имотите и собствениците. Съгласно ал. 2 на разпоредбата за всеки имот от КВС се открива партида въз основа на влезлите в сила решения за възстановяване правото на собственост, състояща се от част „А” - данни за имота и част „Б” – неговите собственици.

Третото възражение в касационната жалба касае невъзможност да се извърши исканата промяна, тъй като за административния орган не било ясно дали прехвърлителите са прехвърлили в пълен обем притежаваните от тях идеални части върху двадесетте имота. То също е неоснователно, доколкото в съдебното производство е представен нотариален акт № 78 от 12.05.2015 година. В него на базата на двете решения на ОСЗ от 1.09.2000 година за възстановяване право на собственост на наследниците на С. А. Б. и Й. С. Б., Р. А. К. и К. А. К. са признати за собственици на точно определените идеални части и съответните им реални части от процесните имоти. Достатъчно е да се сравнят двата нотариални акта № 78 и № 79 от 12.05.2015 година (и двата намиращи се вече по преписката), за да се установи, че праводателите на заявителя са му прехвърлили в цялост правата, които са им признати по нотариален ред. По тези съобръжения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски в настоящото производство, следва да му се присъдят 200 лева Същите са доказани с приложения договор за правна защита и вносна бележка.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 7.07.2015 година по адм. дело № 145/2015 година на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Ч. да заплати на П. С. М. сумата 200 /Двеста/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: