Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП против Решение №5674 от 16.09.2014г. на Административен съд София-град по адм. д.№7943 по описа 2013г., с което по жалба на С. М. Г. от [населено място] е отменен Ревизионен акт №141208127 от 24.01.2013г., на орган по приходите при ТД на НАП С., в частта му, с която първоначално установеният размер на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 9 232, 22лв. и лихви за просрочие в размер на 2 233, 50 лв., е изменен на 8 442, 92лв.

главница и лихва на 1 693, 57лв. с Решение№1287 от 24.07.2013г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/С., както и в частта, с която е установен дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 1 206, 32лв.

и лихви за просрочие от 340, 94лв., който е потвърден с Решение №1287 от 24.07.2013г. на Директора на Д”ОДОП” С..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: при съществено нарушение на процесалните правила първоинстанционният съд възложил на органите по приходите доказателствена тежест за доказване на констатациите на РА, както и да заплатят разноски за допусната експертиза, с цел да се опровергаят тези констатации. Необосновано съдът кредитирал експертното заключение относно липсата на превишение на разходите над приходите;съдът е можел и служебно да назначи експертиза за изясняване на всички спорни въпроси, вместо да приема, че ответникът не е опровергал заключението с годни доказателствени средства. Неправилно съдът приел, че изчислението на спорното превишение следва да става на годишна база. При правилно установените факти : на липса на начално салдо...