Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. К. от [населено място], [община] чрез процесуалния им представител адв. Д. Т. от [населено място] срещу решение № 13956/21.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2662/2014 г. по описа на Върховния административен съд, ІV отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД 09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с което е одобрен окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2012 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели, в оспорената й част. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката не е съгласна с извода на съда, че заповедта на министъра е мотивирана, тъй като при постановяването й не били изложени конкретни фактически основания, каквото е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това според касационната жалбоподателка е пречка да се извърши и преценка за законосъобразност, като се има предвид, че доказателствената тежест в административното производство е била на министъра съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. Касационната жалбоподателка изразява и несъгласие с извода на съда, че само поради твърдението на министъра, че е извършено дешифриране на ЦОФК за 2012 г. са налице фактически констатации на заповедта и те според съда не били оборени от жалбоподателката. Последната твърди, че в оспорената пред съда заповед не са посочени частите от процесните блокове на земеделски стопанства (БЗС), въз основа на дешифриране на самолетни снимки или въз основа на теренни проверки са определени като недопустими. В тази връзка оплакванията в касационната жалба са, че без конкретни доказателства съдът неправилно е приел, че възражението на жалбоподателката е разгледано и проверено от административния орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на министъра на земеделието и храните в оспорената част и да се присъдят на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба министърът на земеделието и храните в депозирано по делото от юриск. К. П. писмено становище я оспорва.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателката Й. К. е земеделски производител и в това й качество е заявила за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) четири парцела от интегрираната система за администриране и контрол (И.), като е прието, че при подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни и е установена грешка, като и в автоматичния генериран резултат от проверката е установена площ, излизаща от допустимия за подпомагане. Прието е от съда, че за тази проверка жалбоподателката е била уведомена.
Съдът е счел, че заповедта на министъра на земеделието и храните в оспорената й част е издадена от компетентен орган и в необходимата форма и не са допуснати сочените процесуални нарушения на административно производствените правила. Съдът се е позовал на чл. 16б, чл. 16в и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредбата), като е приел, че в изпълнение на разпоредбите от цитираната разпоредба производството е открито със заповед на основание чл. 16б, ал. 2 от Наредбата и е оповестена по предвидения ред. Съдът е отчел също така, че е дадена възможност на земеделските производители да се запознаят с одобрения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние”, като по отношение на жалбоподателката е прието, че е установено, че е запозната с изключването на части от заявените от нея площи.
Съдът е приел, че след извършеното в административното производство дешифриране на цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2012 г. е установено фактическото състояние на заявените БЗС и съответствието им с Наредба № 5/2010 г. Съдът се позовал на чл. 8 от нея, приемайки, че допустима за подпомагане по схемите за плащане на площ е частта от използваната земеделска площ, която се поддържа в добро земеделско състояние, независимо дали се използва за производство на земеделска продукция и тези площи се включват в системата за идентификация на земеделските парцели като специализиран слой на площи в добро земеделско състояние. Според съда констатациите, получени след дешифриране на ЦОФК относно състоянието на заявения парцел на жалбоподателката правилно не са били одобрени от административния орган, поради което той бил постановил оспорената пред съда заповед, съобразявайки се с приложимия материален закон. Обжалваното решение е правилно постановено.
Касационната жалбоподателка Й. К. е оспорила процесната заповед на министъра на земеделието и храните в частта, в която не са били одобрени четири нейни парцели - №№ 57697-133-1-2; 57697-137-2-1; 57697-82-1-1 и 57697-90-1-1 и са изключени от специализирания слой, като административният орган е приел, че са извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”. Следователно, тезата на касаторката е, че посочените четири парцели, които със заповедта на министъра са изключени от специализирания слой представляват площи в добро земеделско състояние.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че оспорената пред ВАС, ІV отделение заповед на министъра на земеделието и храните не съдържа конкретни фактически основания, каквото е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. С процесната заповед е одобрен окончателният специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2012 г., като изрично е посочено, че той е част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализиран за 2012 г. чрез разчитане на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от посочената година. В предходната заповед № РД 09-4/03.01.2013 г. на министъра е одобрен обновения специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” чрез включване или изключване на площи, което е изискването по чл. 16а, ал. 2 от Наредбата, а това е и основанието по чл. 16б за откриване на процедура по одобряване.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че оспорената заповед е оповестена по предвидения в Наредбата ред, което е дало възможност на земеделските производители, вкл. и касационната жалбоподателка да се запознаят с одобрения обновен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” и не се възразява от нея, че тя не е запозната с изключване на части от заявените от нея площи. В тази връзка правилно е установено от решаващия съд, че К. е подала възражение, което е било разгледано, но не е уважено и вследствие на това е издадена и заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредбата.
В тежест на касационната жалбоподателка е било да установи, че изключените със заповедта на министъра части от заявените площи, са такива площи в добро земеделско състояние. В хода на първоинстанционното съдебно производство К. е поискала назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи извършвано ли е действително заснемане на всички процесни БЗС или части от тях, спазени ли са методическите указания при дешифриране на самолетните снимки, както и какъв е вида на съответното пасище – продуктивно или слабопродуктивно и да се определят допустимите площи, както и останали ли са допустими за подпомагане площи от процесните извън одобрения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние”. Така поставените от К. задачи, са допуснати от съда и той е назначил съдебно-техническа експертиза. Поради невъзможност на последната да заплати определения от съда депозит за експерта, К. с молба от 09.04.2014 г. е заявила пред съда, че не поддържа искането за допускане на експертизата, вследствие на което в съдебно заседание на 03.11.2014 г. съдът е отменил определението си от предходното съдебно заседание за допускане на експертизата. При това положение касационната жалбоподателка не е установила положителните за нея факти, че изключените части от заявените площи са такива в добро земеделско състояние и че неправилно административният орган не ги е включил в обновения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние”. В този смисъл процесуалното бездействие на жалбоподателката не е довело до успешно оспорване на процесната заповед и като е приел, че тя е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила решаващият съд не е допуснал сочените от нея пороци.
Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроиводствените правила и затова следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 13956/21.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2662/2014 г. по описа на Върховния административен съд, ІV отделение. Решението е окончателно. Особено мнение: