Производство по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. М. К. от [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Т. Б. от същия град, срещу решение № 863 от 29.04.2015 г. по адм. д. № 3797/2013 г. на Административен съд – [населено място], в частта, с която е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 348 от 18.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. І. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 71 от 03.01.2001 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване", сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [населено място] е отпуснало на касационния жалбоподател М. М. К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от 08.08.2000 г., за:

а) 13 години 5 месеца и 1 ден осигурителен стаж от първа категория и по чл. 104, ал. 4 КСО,

б) 4 години 2 месеца и 27 дни осигурителен стаж от втора категория и

в) 23 години 11 месеца и 1 ден осигурителен стаж от трета категория

г) или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд – 51 години 7 месеца и 1 ден.

2. При изчисляването на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО длъжностното лице е приело, че:

а) доходът на М. М. К., върху който са внесени осигурителни...