Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 1176/11.12.2014 г. постановено по адм. дело № 1097/2014 г. от Административен съд – София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 323/17.10.2014 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите – С.. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в касационната жалба.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция по горите – С. (Р.) в писмен отговор на касационната жалба я оспорва и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 1176/11.12.2014 г. постановено по адм. дело № 1097/2014 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповед № 323/17.10.2014 г., издадена от директора на Р. – С., с която на основание чл. 253, ал. 3, т. 5 във вр. с чл. 254, ал. 1 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ) е спряна дейността на дружеството за обект, находящ се в бивш стопански двор на [населено място], общ. С. на територията на ТП Д. – С., в който постъпва, преработва или от който се експедира дървесина за срок от 6 /шест/ месеца. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че заповедта, с която е наложена Принудителната административна мярка (ПАМ) на дружеството е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличие на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно съставянето на надлежен констативен протокол и акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и в съответствие с нея е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая се касае за административни нарушения по ЗГ, които се установява и от събраните доказателства, поради което при наличие на годно фактическо и правно основание е издадена оспорената пред първата инстанция заповед, с която при правилно приложение на материалния закон - чл. 213, ал. 1 във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 във вр. с чл. 254, ал. 1 от ЗГ, в кръга на неговата компетентността, директорът на Р. – С. е наложил принудителната административна мярка. Основанията за налагането на ПАМ с обжалваната заповед е чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, съгласно който при констатиране на нарушения по ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) или на подзаконовите актове по прилагането му в обектите, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, се спира дейността от директорите на регионалните дирекции по горите за срок до 6 месеца (чл. 254, ал. 1 от ЗГ). С оглед описаните в констативните протоколи и в АУАН нарушения тази предпоставка за издаване на ПАМ е изпълнена като не са установени нарушения в процедурата по налагането й.

Неоснователен е единственият наведен конкретен довод в касационната жалба, относно липсата на съставени „документи“, с които да бъдат установени извършването на административни нарушения по ЗГ и ЗАНН от страна на дружеството, и въз основа на които да се издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка като оспорваната. Този довод се опровергава от доказателствата по делото, както правилно е прието и от административния съд. АУАН серия И. 2012 г. № 010200 е бил издаден на 14.10.2014 г., за това че при извършена проверка на дневника за постъпила, преработена и експедирана дървесина в обекта, собственост на дружеството е установено, че 1 бр. превозен билет не е бил вписан в него, административно нарушение по см. на чл. 270 от ЗГ вр. с чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. АУАН е съставен за извършване на това административно нарушение от страна на Е. П., в качеството му на съдружник в [фирма], което оборва наведеното в касационната жалба твърдение.

Касационната жалба не съдържа други конкретни оплаквания освен общото позоваване на касационните основания – неправилност поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. При изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав извърши служебно проверка на обжалваното съдебно решение и намира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, неоснователността на касационната жалба и направеното искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции,

настоящата касационна инстанция намира, че претенцията следва да бъде уважена само за настоящето касационно производство. Пред АССО, искане за присъждане на разноски не е направено своевременно и правилно съда не е присъдил такива с решението си.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1176/11.12.2014 г. постановено по адм. дело № 1097/2014 г. от Административен съд – София област. ОСЪЖДА

[фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „К. М. № 59 да заплати на Регионална дирекция по горите – С. сума в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: